Решение № 10945 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 578/2020 г.

Решение № 10945 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 578/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Гаража" ООД, гр. Нови Искър, срещу решение № 6372 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 7180 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1040-21-200/22.05.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София град. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4, ал. 7, т. 1 от КСО във вр. с чл. 141, ал. 6 от Търговския закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 1040-21-200 от 22.05.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, потвърждаващо задължителни предписания изх. № 3 Д-1-21-00545299 от 29.03.2019 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ - София град на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които осигурителят "Гаража" ООД, гр. Нови Искър, е задължен за следното: да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за И. Тинкова за периода 01.06.2012 г. – 14.10.2014 г. с код на осигурено лице 10 и да подаде данни за същото лице и за същия период с код 14, осигурителен доход 375 лв. за месеците 06. 12. – 08. 2012 г. и 296. 06 лв. за м. 09. 2012 г. С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че през периода 01.06.2012 г. – 14.10.2014 г. И. Тинкова не е подлежала на задължително обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Този извод произтича от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че лицето не е избрано за управител на дружеството с решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, няма определено от общото събрание възнаграждение и не е сред управителите на дружеството, вписани в търговския регистър. Лице, което не е вписано като управител, не може да упражнява управленческите и представителните функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Към началната дата на разглеждания период действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е създавала основание за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. След изменението й, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила към крайната дата на периода, кръгът на осигурените лица е включвал управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества. За управители на търговско дружество, съответно за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се считат лицата, които упражняват трудовата дейност въз основа на избор и вписване в търговския регистър по реда на Търговския закон (ТЗ). Неправилно е становището, застъпено в касационната жалба, че със сключването на договор за управление между дружеството и управителите възниква основание за осигуряване на назначеното за управител лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За да е налице приравнено трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е необходимо управителят на дружеството с ограничена отговорност да е избран с решение на общото събрание на основание съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, да му е определено възнаграждение и името му да е вписано в търговския регистър съгласно изискванията на чл. 141, ал. 3 от ТЗ. На основание чл. 140, ал. 4 от ТЗ изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Едва след вписването лицето ще може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО в качеството му на управител на търговско дружество със съответните управленчески функции в отношенията с трети лица. От фактическа страна не е спорно, че решение за избор на И. Тинкова за управител на дружеството с определено възнаграждение не е взето от общото събрание и не е извършено вписване в Търговския регистър. Следва да бъдат подкрепени изводите на първонистанционния административен съд относно правното естество на двата договора, сключени на 01.06.2012 г. между тримата управители на дружеството Д. Тинков, Д. Димитров и С. Димитров като доверители, и И. Тинкова като управител. Единият договор е за възлагане управлението на търговското дружество и с него се прекратява сключения на същата дата граждански договор за изпълнение на длъжността мениджър (управител) на търговския обект - сервиз. Договорът за възлагане на управление няма достоверна дата и не представлява надлежен документ, удостоверяващ избор на управител на дружеството. Договорът по чл. 141, ал. 7 от ТЗ урежда вътрешните отношение между дружеството и управителя, но няма действие по отношение на трети добросъвестни лица. По отношение на третите лица и органите на НОИ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие след вписването им в съответствие с чл. 141, ал. 6 от ТЗ. Лице, което не е овластено от общото събрание и не е вписано в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО като управител на търговско дружество, включваща управленчески и представителни функции и като правна последица – да подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Като е приел, че оспорените актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,