Решение № 767 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2010 г.

Решение № 767 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 160, ал. 4 от ДОПК е образувано по касационна жалба от "Метал Комерс" ООД против решение № 501/9.04.2010 г. по адм. д. № 1476/09 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Ревизионен акт № 130900114/1.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение № 522/4.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с искане да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представеният от неговия процесуален представител отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като според него първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила в административния процес. В касационната жалба касаторът не е обосновал и мотивирал конкретните нарушения на съдопроизводствените правила, както го задължава чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, но при служебната проверка настоящият съд констатира, че съдът по същество е изпълнил задълженията си в процеса, като в рамките на служебното начало и спазвайки принципа на състезателност е давал указания на жалбоподателя за представяне на доказателства и активно е участвувал в събирането им, от което следва, че не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съдът правилно е преценил, че жалбоподателят не е могъл да докаже реалността на сделката по фактура № 496/31.07.2008 г., от които е претендирал право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Правилно съдът е приел, че за да възникне това право, следва, на основание чл. 6 от ЗДДС да има реална доставка на стока, а такава в случая не е имало. Правилно съдът е приел, че от извършените насрещни проверки от органите по приходите не се е доказало фирмите - доставчици да са придобили по законен начин процесното отпадъчно желязо, тъй като в представените документи има разминаване в датите на неговото товарене и разтоварване, в собствеността и маршрутите на автомобилите, които са го превозвали и други. Анализът на всички събрани по делото доказателства е дал основание на съдът обосновано да стигне до извода, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил жалбата като неоснователна. От изложеното до тук следва изводът, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдът е постановил едно правилно решение в законосъобразно проведен съдебен процес, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК Върховният административен съд, първо А отделение,