Решение № 763 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2013 г.

Решение № 763 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Иван Петров Терзийски от гр. София, в качеството му на полицейски орган при 01 Районно управление "Полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи (РУП - СДВР) против Решение № 1285/25.02.2013 г., постановено по а. д. № 6284/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 930/14.06.2012 г., издадена от полицейски орган - Иван Петров Терзийски от 01 РУП - СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Светослав Иванов Миланов. Недоволен от решението, Терзийски го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че то е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. В случая са били налице данни за извършено престъпление от задържаното лице, което при това е разпитано по време на задържането. Моли решението да бъде отменено със законните последици от това. Ответникът - Светослав Иванов Миланов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира осъждане на касатора да му заплати направените от него разноски по делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установеното от фактическа страна от АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата е правният извод, че въпреки наличието на данни за извършено престъпление, в случая са липсвали такива, обосноваващи необходимостта от задържане на лицето. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. От представените доказателства по делото е видно, че полицейският орган - издател на обжалваната заповед, към момента на издаването й, е действал в изпълнение на Постановление от 27.03.2012 г. за възлагане на отделни следствени действия, издадено от разследващ полицай (р. п.) Кирил Мавродиев, по досъдебно производство (ДП) № 15110/2012 г. по описа на 01 РУП-СДВР. С последното, р. п. Мавродиев е разпоредил в срок от 60 дни, Терзийски да разпита в качеството на свидетел и да се вземат сравнителни образци от подпис и почерка на лицето Миланов. Против последния, на 21.03.2012 г. е било издадено Постановление за образуване на ДП от прокурор към Софийска районна прокуратура. От този факт, касаторът прави извод, че към датата на издаване на заповедта за задържане - 14.06.2012 г., са били налице данни за извършено от Миланов престъпление, поради което заповедта е законосъобразна и правилна. Този довод е неоснователен. Безспорно е, че чл. 63 от ЗМВР урежда условията и реда за налагане на една принудителна административна мярка (ПАМ) - задържане за срок до 24 часа на лицата, посочени в ал. 1 от нормата. В същото време, ограничаването на правото на придвижване на лицето следва да става само за целите на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая, образуването на ДП против Миланов не води до възникване на право за всеки полицейски орган да прилага спрямо него ПАМ, чрез задържането му в поделенията на МВР. През периода от образуването на ДП против него, до издаването на обжалваната заповед за задържането му, е изминал период от почти 3 месеца, през който Миланов не се е укривал, съдействал е чрез доброволното предаване на търсени от него веществени доказателства, няма данни да е извършил други противоправни деяния. Фактът, че на 14.06.2012 г. той е задържан сочи, че повикан, се е явил в 01 РУП, с което е демонстрирал желание за съдействие на органите на прокуратурата и МВР за разкриване на обективната истина по воденото ДП. Като краен резултат, обосновано е цялостното заключение на съда, че заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания за закона. Член 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази ПАМ не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт, но в случая е било вече образувано ДП, извършването на процесуално-следствените действия по което не е било възпрепятствано от Миланов, а обратно - той е съдействал с каквото е могъл. Задържането му с обжалваната Заповед рег. № 930/14.06.2012 г. е неоправдан акт на принуда, ограничаващ правото му на свободно придвижване. При тези доказателства правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са били налице. При образуваното ДП, прокурорът е в право да прецени дали съществува опасност от отклоняването на лицето от извършването на следствените действия и ако отговорът е положителен - да вземе спрямо него мярка за неотклонение. По изложените причини, правото на органа да приложи ПАМ на това основание е упражнено в нарушение на нормативните изисквания. Ето защо, като е достигнал до заключение в този смисъл и по посочените съображения е отменил административния акт като незаконосъобразен, АССГ е постановил решение, което е правилно и законосъобразно. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като липсват основания за неговата отмяна. Същият следва да бъде оставен в сила. По делото е направено искане от ответника Миланов, чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените от него разноски по воденето на делото пред ВАС. С оглед изложените фактически и правни изводи на ВАС, искането се явява основателно и следва да се уважи до размер на 1000,00 лева, колкото са действително направените разноски, видно от представения Договор за правна помощ и защита от 16.12.2013 г. (л. 15). При липса на възражение за прекомерност, следва да се осъди СДВР да му заплати посочената сума. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС