Решение № 4194 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10997/2008 г.

Решение № 4194 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10997/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Яр Ягуар" ООД, гр. Добрич против Решение № 481 от 15.07.2008 год. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, II-ри състав, постановено по адм. д. № 2169/2006 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 080000371/03.07.2006 гoд., издаден от данъчен орган при ТД на НАП гр. Добрич, в частта потвърден с Решение № 664/12.09.2006 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ТД на НАП гр. Варна, с което е отказано да се признае на ДЯр ягуар" ООД правото на приспадане на данъчен кредит по 9 броя фактури, издадени от ЕТ "Дида - Михаил Наков" за данъчен период м. 06.2000 год. в размер на 6736.17 лева и лихви за забава в размер на 5368.80 лева и за данъчен период м. 07.2000 год. в размер на 4525.02 лева и лихви за забава в размер на 3555.91 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необосноваността му и неправилното приложение на материалния закон от съда -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение в настоящия състав след като прецени допустимостта на касационната жалба приема, че тя е неоснователна. С обжалвания РА, на ревизирания субект е отказано признаване на право на данъчен кредит по фактури от прекия доставчик ЕТ "Дида - Михаил Наков" за данъчен период м. 06.2000 год. в размер на 6736.17 лева и за данъчен период м. 07.2000 год. в размер на 4525.02 лева, с правни основания - чл. 109, ал. 11 и чл. 109, ал. 12, т. 1 и т. 4 от ДПК, поради факта, че доставчика не е открит на адреса му. На основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 6 от същия закон е отказано да се признае право на данъчен кредит, тъй като не е могло да се извърши проверка в счетоводството му. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА тъй като е приел, че данъчните органи правилно са приложили цитираните норми. Действайки в качеството му на съд по съществото на спора, Съдът е изследвал наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на данъчен кредит, като е приел, че жалбоподателят не е доказал счетоводното начисляване на ДДС при доставчика. По отношение на отказа на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС, съдът е преценил РА като законосъобразен, като е приел за недоказано обстоятелството по начисляването на данъка в счетоводството на доставчиците. Решението на съда е правилно. Съдът е възприел правилно установената фактическа обстановка по спора, в резултат на което е направил съответни и обосновани изводи. Както правилно е отбелязал Съдът една от кумулативните законоустановени материалноправни предпоставки за възникване на право на данъчен кредит за получателя по данъчни фактури е, ДДС по фактурата да е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика. Именно това обстоятелство е останало недоказано по процесните фактури. В производството пред Съда не са събрани доказателства, не е поискано изслушване на съдебно -икономическа експертиза. Липсата на проверка в счетоводството на доставчика е достатъчно основание, Съдът да приеме за недоказано обстоятелството по начисляването на ДДС в счетоводството. Недоказаната жалба е и неоснователна, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,