Решение № 1320 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2007 г.

Решение № 1320 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. С решение № 195 от 11.06.2007 г. по в. гр. д. № 143/2007 г. Добричкият окръжен съд оставил в сила решение № 165 от 29.11.2006 г. по гр. д. № 95/2006 г. на Районния съд гр. Г., с което е отхвърлен предявен от П. "Й" с. И. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ 1/2 ид. ч. от ремонтна работилница, заедно с прилежащия към нея терен от 1 874.00 кв. м., записани по парцеларния план на стопанския двор на прекратеното ткзс в парцел **** от масив 1, с. И., община Г. С. въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищеца, в която са развити доводи за неправилно определяне на приложимия закон относно формата на разпореждане с имуществото на прекратеното ТКЗС. Ответникът по касация Г. Й. Б., действащ като едноличен търговец с фирма "Д" със седалище и адрес на управление гр. Г., не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предмет на иска за ревандикация е ремонтна работилница, която е част от имуществото на прекратеното КСЗ "Д" с. И., Варненска област. За да обоснове претендираното право на собственост, ищецът се е позовал на издаден в негова полза по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) н. а. № 137/1998 г., с предмет 1/2 ид. ч. от сградата. Представен е и недатиран и неподписан споразумителен протокол от 1994 г. на комисия по провеждане на търг, в който като участници в търга са посочени П. "Й" с. Д. И. и П. "Д" с. Д. Представени са и фактура № 324 от 12.04.1995 г. за плащане на стойността на вещта от 672 245 лева срещу талони, и опис на собствениците на дялове в обект "ремонтна работилница". Въззивният съд приел, че нотариалното удостоверяване не е условие за пораждане на удостовереното с констативния нотариален акт право. Тъй като посоченият в него правопораждащ фактически състав не се е осъществил, то и претендираното право на собственост не съществува. Изложил е съображения, че продажбата на дълготрайни активи на ТКЗС, ДЗС и другите организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако не се извършва в полза на лица с право на дял от имуществото им, е чрез търг, разбиран като процедура, по Наредбата за търговете в съгласие с чл. 48, ал. 8 и чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, но не и като форма по чл. 16 съгласието за продажба следва да е в изискуемата от чл. 18 ЗЗД форма за валидност на сделките за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти - нотариален акт. Възможността за придобиване от кооперацията на имуществото на КЗС "Д" /в ликвидация/ срещу стойността на дяловете, внесени от правоимащите при приемането им за членове, е предвидена едва с нормата на чл. 27, ал. 4 ЗСПЗЗ /редакция по ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г./, която е в сила от 20.05.1995 г. и е неприложима за извършени преди това актове на разпореждане. Обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. За този порок касационната инстанция следи служебно, и без да е въведено касационно оплакване в този смисъл. Както в исковата молба, така и в хода на делото в двете инстанции, ищецът не е въвел конкретен придобивен способ, а и съдът не е изискал становище в тази насока, за да очертае по този начин спорния предмет и да ориентира страните към подлежащите на изясняване факти и обстоятелства и относимите доказателствени средства. Спорната сграда е част от имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което като неин актив е подлежало на разпределение между лицата с право на дял по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Предоставянето на дял в натура или пари от това имущество се извършва по решение на общото събрание - чл. 52, ал. 2 ППЗСЗПЗ. Само ако лицата с право на дял от имуществото не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове, се извършва продажба на търг по решение на общото събрание - чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ урежда случаите на търг, когато кандидатите са с право на дял /т. н. "вътрешен" търг/, съответно когато само един от кандидатите е с такова качество. Акт за извършване на разпределение на имуществото на прекратената земеделска организация по делото не е представен. От представения споразумителен протокол, който е неподписан документ и е без конкретно съдържание, не може да се направи какъвто и да е извод за конкретен придобивен способ. От останалите доказателства, на които ищецът се е позовал, може да се предположи, че правоимащите /или част от тях/ са прехвърлили на ищцовата кооперация дяловете си, определени им по реда на чл. 48 и сл. ППЗСПЗЗ. Поради деривативния способ на това придобиване, ищецът като приобретател на идеална част от конкретно имущество, носи доказателствената тежест да установи какви са били правата на прехвърлителите и от кое имущество са прехвърлени дялове. Той следва да установи и това, че праводателят на ответника по иска притежава идеална част, а не цялото имущество, в какъвто смисъл е доводът на ответника, който твърди, че е закупил от П. "Д" с н. а. № 121/2003 г. ремонтната работилница в пълния й обем. Въпросът за формата, в която следва да се извърши разпореждането, е последващ, като съображенията на съда относно приложимостта на чл. 18 ЗЗД биха имали приложение в случай на продажба на търг на лица, външни на прекратената земеделска организация - т. н. "открит" търг. Като е разгледал спора при нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение. То следва да се обезсили при касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.