Решение № 13774 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Община Созопол, чрез адв. Ангелова, срещу решение 5504 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело 2464/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена издадената от него виза за проектиране от 01.06.2023 г. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. Претендират се разноски. Ответникът "Мега Тур - 2005" ЕООД , чрез адв. Чолаков и адв.Вичева,в писмен отговор, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на "Мега Тур - 2005" ЕООД виза за проектиране от 01.06.2023 г., издадена от главният архитект на Община Созопол на основание чл.140, ал.5 ЗУТ по заявление УТ-2083-58/08.03.2023г., подадено от "Мега Тур - 2005" ЕООД за проектиране на хотелска сграда в имот с идентификатор 67800.504.463, УПИ I-504.463 , кв.43а по действащия ПУП на гр. Созопол. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице действащ ПЗ за имота, предмет на процесната виза, което сочи на несъответно правно основание за издаване на визата по чл.140, ал.5 ЗУТ. Освен това е установено, че визата е издадена в различен от заявения обхват, а именно: за реконструкция на съществуваща туристическа сграда в хотел, а заявлението с вх. УТ-2083-58/08.03.2023г. на "Мега Тур - 2005" ЕООД е за проектиране на хотелска сграда. Тези изводи на съда са подробно мотивирани с разпоредбите на чл.136, ал.3 във вр. с чл.110 от ЗУТ и констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която сочи, че действащият ПЗ в случая е този одобрен със заповед 8-z-772/19.06.2020 г. на кмета на Община Созопол. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка по делото и правилно приложение нормите на материалния закон чл. 140, ал. 5 във вр. с чл.136, ал.3 и чл.110 от ЗУТ. Оспорената от заявителя "Мега Тур - 2005" ЕООД виза е издадена на основание чл. 140, ал. 5 от ЗУТ , която разпоредба е приложима за имоти в населени места, определени за ниско жилищно застрояване по действащия ПР, за които няма одобрен и действащ ПЗ. Както правилно е прието от първоинстанционният съд, тази хипотеза е неприложима в случая, тъй като УПИ I-504.463 , кв.43а по действащия ПУП на гр. Созопол е отреден за курорт и допълващи дейности с конкретни параметри на застрояване по действащия ПЗ от 2020г. Следователно процесната виза е издадена на несъответно правно основание и е в противоречие с материалния закон, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. Освен това визата е издадена извън заявения от "Мега Тур - 2005" ЕООД обхват на инвестиционното намерение, като е подменена волята на заявителя от виза за проектиране на хотелска сграда в реконструкция на съществуващата туристическа сграда в хотел. Това е друго основание за незаконосъобразност на визата, тъй като главният архитект не разполага с правомощие да определя обхвата на визата по свое усмотрение. В тази връзка се явяват ирелевантни доводите по касационната жалба за необходимостта от изменение на ПЗ за УПИ I-504.463. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно тълкуване и прилагане от административният съд на нормата на чл.136, ал.3 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба Действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план. Заложеният от законодателя смисъл е за прекратяване действието на съответния план, т.е. на някой от плановете, визирани изрично в чл.110, ал.1 ЗУТ - ПРЗ, ПР, ПЗ , РУП или парцеларен планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. Съгласно ал.2 на същата разпоредба Според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост при устройството на определена територия може да се изработва и прилага един от плановете по ал. 1. Именно при условията на ал.2 е одобрено изменението на действащия план /ПУП-ПРЗ/ в обхвата на процесния УПИ I-504.463 със заповед 8-z-154/10.02.2023 г. на кмета на Община Созопол , което изменение касае само ПР, поради което това изменение прекратява действието само на изменения ПР, но не и на ПЗ. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенцията за разноски от ответника, такива се дължат от касатора, който следва да бъде осъден да заплати реално направените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2024г. в размер на 1800лв /1500лв и 300лв ДДС/. Възражение за прекомерност не е заявено по делото от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,