Решение № 16888 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2019 г.

Решение № 16888 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Гигьова срещу решение № 206 от 31.05.2019 г. по адм. д. № 189/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е била отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-20-13#1/25.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, потвърждаващо разпореждане № 54092556110 по протокол №Р01004/14.01.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян. С последното на основание чл. 96 от КСО, считано от 3.01.2018 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО на Гигьова. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение н съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е в противоречие с приетия доказателствен материал и не е съобразено с изложените от касатора доводи. Пенсионният орган не посочва на основание на коя от хипотезите по чл. 96 от КСО се издава разпореждането, в нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа се нищожност на решението на директора на ТП на НОИ, тъй като е постановен от некомпетентен орган. Съгласно чл. 98, ал. 3 от КСО, респ. чл. 62 от АПК, компетентен да се произнесе по поправката на явна фактическа грешка е органът издал съответното разпореждане, т. е. пенсионният орган, а не директорът на ТП на НОИ Смолян, както е станало в случая с издаденото решение, предмет на настоящото съдебно производство. Директорът на ТП на НОИ Смолян е трябвало да върне разпореждането на пенсионния орган за издаване на ново такова за корекция на ЯФГ /грешната дата на посоченото в разпореждането Експертно решение на ТЕЛК/. Вместо това, директорът се е произнесъл с решение по реда на чл. 117 от КСО, извън рамките на своята компетентност и накърнявайки правото на защита на касатора. Касаторът моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Смолян или да се постанови отмяната на решението на директора на ТП на НОИ Смолян и разпореждането на пенсионния орган. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Смолян, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото не се спори относно фактите. С разпореждане № 54092556110 по протокол №Р01004/14.01.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Смолян, на основание чл. 96 от КСО е прекратена пенсията за инвалидност поради общо заболяване на М. Гигьова, считано от 3.01.2018 г. Лицето е получавало тази пенсия на основание чл. 74 от КСО като освидетелствано с ЕР на ТЕЛК № 0023 от заседание № 002 от 3.01.2018 г. за 90% трайно намалена работоспособност /ТНР/. С ЕР на ТЕЛК № 2415 от заседание № 204 от 19.11.2018 г., в процедура по преосвидетелстване, е била намалена ТНР на М. Гигьова на 30%. С оглед намаления % ТНР пенсионният орган е издал разпореждането за прекратяване на отпуснатата пенсия за инвалидност. По жалба на М. Гигьова е постановено решение № 1012-20-13#1/25.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 54092556110 протокол №Р01004/14.01.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян. Решението на Административен съд Смолян е валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Административният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Смолян. Същото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Актът е резултат от процедура по обжалване по реда на чл. 117 от КСО, като директорът на ТП на НОИ - Смолян е бил сезиран на това основание с жалба от касаторката. Поради това, произнасянето му с надлежно решение, с което потвърждава разпореждането на пенсионния орган не е нищожно. Фактът, че в решението си директорът на ТП на НОИ Смолян е констатирал и посочил, че в разпореждането има ЯФГ - сгрешена дата на цитираното ЕР на ТЕЛК, с което е определена 30% ТНР на лицето, не означава, че решението му е за поправка на тази ЯФГ. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по правилността и законосъобразността на разпореждането на пенсионния орган, като е изложил мотиви от проведения анализ на фактическите и правни основания за издаването му. С оглед на това, решението на директора на ТП на НОИ Смолян не е нищожно. Неоснователни са доводите за липса на фактически и правни основания на процесното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Същите се съдържат в актовете, и в преписката по издаването им приложена по делото. Безспорно се установява в разпореждането на пенсионния орган, решението на директора на ТП на НОИ и пенсионната преписка, основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на лицето. Намаленият % ТНР на лицето е довел до отпадане на фактическото и правното основание за получаване на тази пенсия. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Доколкото по своята дефиниция индивидуалният административен акт е властово изявление на воля, очевидната фактическа грешка е фактът на несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган, т. е. съществуващ дефект във външния израз на тази воля. Например такива несъответствия (грешки) са в изписване на дата, номер на акта, имена, грешки в пресмятането и др. подобни. Тъй като правнорелевантна е действителната воля, отстраняването на очевидна фактическа грешка може да стане по всяко време. Поправянето на акта не може да бъде повод за изменение на действителната воля. Погрешното посочване на датата на ЕР на ТЕЛК в разпореждането, не води до промяна в изводите на пенсионния орган и директора на ТП на НОИ, респ. на първоинстанционния съд, че пенсията на лицето не се следва поради намалената под 50% ТНР, определена с ЕР на НЕЛК. Не се спори относно факта на това намаляване, както и за отпадането на правото на пенсия въз основа на него – основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Непосочването на ал. 1, точка 4 от разпоредбата на чл. 96 от КСО в разпореждането не е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на акта. Нормата на чл. 96 от КСО, озаглавена "Прекратяване на пенсията" е цитирана като относима в нейната цялост към провежданата процедура, а не само като конкретно основание за прекратяване на пенсията. Според чл. 96, ал. 1 от КСО, пенсията се прекратява, когато: 1. пенсионерът почине; 2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено; 3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак; 4. отпадне основанието за получаването. 5. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. Съгласно чл. 96, ал. 2 от КСО, в случаите по т. 1 на ал. 1, пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2-5 - от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването. В случая въз основа на фактите и обстоятелствата, е очевидно наличието на хипотезата по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, поради което непосочването на конкретната т. 4 в разпореждането не е съществено нарушение. Също така в решението на директора на ТП на НОИ, този недостатък е отстранен с изричното цитиране на хипотезата по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Смолян следва да се остави в сила като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. На ответника по касация с оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция, следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,