Решение № 397 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 691/2026 г.

Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по подадена на 03.09.2025г. от М. Т. З., Н. И. З. и В. И. З. молба за отмяна на влязло в сила решение № 136 от 10.03.2025г. по гр.д.№ 2981/2024г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е уважен предявеният от Н. и М. З. против молителите установителен иск за собственост на основание придобивна давност върху самостоятелен обект в сграда - апартамент в [населено място] на [улица], ет.3, с площ 70,44 кв.м., с идентификатор по КККР ***** и върху 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение - друг вид самостоятелен обект, с площ 64,27 кв.м. Като основание за отмяна е посочена хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и са представени нови писмени доказателства: квитанция от 03.06.2025г. на „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за заплатен данък за 2025г. и дубликати от 09.06.2025г. на приходни квитанции за за заплатени данъци и такси от М. З. за имота на [улица] за периода от 2017 до 2024г. Представена е и декларация от В. И. М. с нотариална заверка на подписа от 25.06.2025г. В изпълнение на дадени от съда указания, с молба от 24.03.2026г. молителите са заявили, че представят първото доказателство за установяване, че ищците не са демонстрирали собствеността си чрез деклариране на правата си по чл. 14 ЗМДТ, а молителите са плащали данъчните си задължения от 1998г. до 2025г. Второто доказателство - нотариално заверената декларация от В. И. М. представят в подкрепа на противоречиво коментираните факти за отсъствието на Н. З. от страната, в каквато насока съдът е приел, че са събрани свидетелски показания. Обяснено е, че подписалата декларацията В. М. физически не може да се яви и даде показания пред съда. Ответниците по молбата Н. Х. З. и М. Х. З. чрез адв. Маринова изразяват становище за неоснователност на молбата С определение от 31.03.2026г. молбата за отмяна е приета за допустима. С определение от откритото съдебно заседание на 09.06.2026г. писмената декларация на В. М. не е приета като доказателство, тъй като представлява свидетелско показание в писмена форма, а не е писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд намира следното: С влязлото в сила решение е уважен предявеният против молителите иск за собственост на Н. Х. З. и М. Х. З., основан на придобивна давност с начало 2004г. След като е установил допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с преценката на свидетелските показания, съставът на Върховния касационен съд е направил свой анализ на тези показания и е достигнал до извод, че към 2004г. е било постигната договореност за неформална продажба на процесния имот между И. З. (наследодател на молителите), М. З. и Н. Х. З., от който момент М. З. и Н. Х. З. са установили върху имота самостоятелна фактическа власт с намерението да придобият собствеността. Те са упражнявали тази фактическа власт явно спрямо собственика И. З., който им е предал владението и това владение е било спокойно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, поради което са придобили правото на собственост по давност. В мотивите на съда липсват съображения за това на чие име е бил деклариран имота в общината и кой е заплащал данъците за него. Представените доказателства за плащан данък върху имота в периода 2017 - 2025г. не съставляват нови писмени доказателства от значение за изхода на делото, които да обуславят отмяна на влязлото в сила решение. Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая не е имало пречка да бъдат представени по време на висящността на процеса доказателствата за платен данък върху недвижимите имоти. По делото е установено, че спорният апартамент се записан в общината на името на ответницата по иска М. З., тъй като това е отразено в издадената данъчна оценка на имота (л.33 от първоинстанционното дело). Молителите не са поддържали в процеса никакви твърдени, свързани със заплащането на данъка. На следващо място, тези нови доказателства не са от съществено значение за изхода на спора. Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че декларирането на имота и заплащането на данъци за него няма самостоятелно и решаващо значение при преценката дали върху него се упражнява давностно владение. Действията, изразяващи се в заплащане на данъци за имота, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само наред с други доказателства в същата насока. Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация. В този смисъл са решение № 635/25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/2009 г. на ВКС, І г.о. Решение № 302 от 24.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1168/2010 г., I г.о., Решение № 73 от 3.08.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2244/2017 г., I г.о., Решение № 197 от 7.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1024/2017 г., I г.о. Обратно, неподаването на данъчна декларация за имота от упражняващия владение, който счита, че е придобил собствеността по давност, не опровергава характера на осъществяваната фактическа власт. Поради изложеното новите доказателства, установяващи заплащане на данък за спорния недвижим имот, не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Затова молбата следва да се остави без уважение. Ответниците по молбата не са направили разноски и не претендират такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.