Решение № 10665 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2015 г.

Решение № 10665 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите против решение № 6046/26.05.2015 г. по адм. д. № 5547/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което са отменени чл. 39, ал. 3; § 59, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби; т. 1, б. а), б. б), б. в), б. г), б. д), б. и), т. 2, б. б), б. в), б. г) от раздел IIIб от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1; раздел I, таблици № 3, № 4, № 5, № 6, № 8, № 10 и № 11 и раздел II от Приложение № 17 към чл. 10, ал. 10, чл. 18, ал. 1, 2 и 3 и чл. 22, ал. 1 от Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., доп., бр. 7 от 23.01.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 79 от 2.10.2007 г., изм. и доп., бр. 77 от 29.09.2009 г., в сила от 29.09.2009 г., бр. 49 от 29.06.2010 г., в сила от 29.06.2010 г., бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г., бр. 64 от 19.08.2011 г., в сила от 19.08.2011 г., бр. 7 от 24.01.2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 27 от 3.04.2012 г., в сила от 3.04.2012 г., бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 78 от 12.10.2012 г., в сила от 12.10.2012 г., изм. и доп., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 40 от 30.04.2013 г., в сила от 30.04.2013 г.; изм. с Решение № 5079 от 10.04.2013 г. на ВАС на РБ - бр. 93 от 25.10.2013 г.; изм. и доп., бр. 111 от 27.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 14 от 20.02.2015 г./. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице доказателства за осъществено разгласяване на проекта за издаване на обжалвания подзаконов нормативен акт като гаранция за реализиране принципите, залегнали в нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. е бил публикуван на 21.05.2010 г. на страницата на министерство на финансите за изразяване становище и предложения, които са намерили отражение в окончателните текстове на изменението на Наредба № Н-18 от 2006 г., обнародвано в ДВ, бр. 49 от 29.06.2010 г. Представени са становища по проекта във връзка с външното съгласуване с Държавната агенция за метрология и технически надзор, Българския институт по метрология, Българската търговско-промишлена палата, "СЕП България" АД/ Система за електронни плащания България/ и вътрешно съгласуване в рамките на МФ. Касаторът се позовава на постановено решение на Върховния административен съд по адм. д. № 8688/2012 г. съгласно което водещо е не толкова формалното спазване на законоустановената административна процедура по чл. 26, ал. 2 ЗНА, колкото представяне на доказателства относно разгласяване сред обществеността на проекта за издаване на съответния нормативен акт, което в случая е осъществено и е намерило твърде широк отзвук в общественото пространство не само чрез публикуването на интернет страницата на МФ, но и чрез журналистически статии и интервюта с компетентен за това орган на приходната администрация. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът е представляван от надлежно упълномощен юрк. Цветанова. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Сдружение за електронни комуникации", със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител надлежно упълномощен адв. Асенова оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила по подробни съображения, изложени в представен писмен отговор по касационната жалба и представена писмена защита, обосновани с мотивите на съдебното решение в изводите на тричленния състав на ВАС за неспазване на изискванията по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗНА при издаване на оспорения подзаконов нормативен акт. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за заплащането на което представя документ и заявява искане в проведеното по делото съдебно заседание. Заинтересованата страна - Българския институт по метрология, гр. София, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не е засегнато от пороци, налагащи отмяната. Правилно е отменена оспорената наредба поради допуснати съществени административнопроизводствени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3, вр. чл. 195 АПК. Възраженията за спазена процедура по чл. 26, ал. 2 ЗНА не се подкрепят правно и документално. Аргументирано е становището в константната практика на ВАС за задължително спазване изискванията за минимална законова гаранция, за спазване принципите на откритост, достъпност, публичност, закрепени в чл. 26, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 2, т. 3 - 5 ЗНА. Цитираното в жалбата решение на петчленен състав в обратния смисъл е изолиран случай. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС са били разпоредби от Наредба за изменение и допълнение от 25.06.2010 г., обн. ДВ бр. 49 от 29.06.2010 г. на Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. В една част, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството с влязло в сила протоколно определение от 30.04.2014 г. В останалата оспорена част е прието, че не е изпълнена законовата процедура по приемане на обжалваните разпоредби като тричленният състав на ВАС е приел, че са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания, регламентирани в чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. Съдът е анализирал представените от ответната страна доказателства, във връзка с дадени указания от съда и е извел извод, че със същите не се установява да е спазено изискването преди внасянето на проекта за нормативния акт съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, съобразно изискването на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Тази констатация за непубликуването на мотиви или доклад към проекта за Наредба от 25.06.2010 г. за изменение на Наредба № Н-18 от 2006 г. не е оспорена, но се поддържа както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, че водещо е не толкова формалното спазване на законоустановената административна процедура по чл. 26, ал. 2 ЗНА, колкото представяне на доказателства относно разгласяване сред обществеността на проекта за издаване на съответния нормативен акт, за което се твърди, че е осъществено и е намерило твърде широк отзвук в общественото пространство не само чрез публикуването на интернет страницата на МФ на проекта за нормативния акт, но и чрез журналистически статии и интервюта с компетентен за това орган на приходната администрация. Решението е правилно. Анализът на представените от ответната страна доказателства, свързани със задължението за публикуване проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., ведно с мотивите, съответно доклада, установява обоснованост на изводите на съда, че от страна на вносителя - министерство на финансите не е спазено законовото изискване на чл. 26, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 2 ЗНА. Видно от приетото по делото писмо изх. № 93-04-67/19.05.2010 г. на МФ, директорът на дирекция "Данъчна политика" в МФ е разпоредил на директора на дирекция "Връзки с обществеността, протокол и административно обслужване" в МФ актуализиране на информацията на интернет страницата на МФ с публикуване на заглавието на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, посочени са ключови думи, кратко съдържание и цел на публикувания документ. От приетите като доказателства разпечатки от архива на интернет страницата на МФ, електронен раздел "Проекти на нормативни актове" е видно, че на дата 25.05.2010 г. е отразено, че е публикуван Проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но самият текст на проекта не е приложен и няма данни какво точно е публикувано. По делото е приета като доказателство и разпечатка от интернет страницата на МФ с дата 21.05.2010 г., електронен раздел "Пресинформация > Новини", от която е видно, че е публикувано съобщение за Проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но не е ясно дали се касае само за заглавието или за текста на този документ. В същото съобщение са описани накратко съдържанието и целите на проекта, но не са отразени мотивите към законопроекта, във вида, формата и съдържанието им, в което са представени от изпълнителния директор на НАП, приложени към негово писмо изх. № 04-19-524/15.05.2010 г., а други мотиви, изходящи от министъра на финансите, не са представени по делото. Така представените доказателства не удостоверяват изпълнението на изискванията на интернет страницата на МФ да е публикуван пълния текст на процесния проект за подзаконов нормативен акт, ведно с мотиви или доклад. С проведеното съгласуване и обсъждане на проекта за Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. не отпада ангажиментът на издателя на процесния акт да изпълни задълженията си, предвидени в чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА. По изложените съображения липсата на доказателства за спазване на посочените императивни правни норми е основание да се изведе обоснован извод, че процесният подзаконов нормативен акт в атакуваните му части е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3, във връзка с чл. 196 АПК. Оспорените норми от Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства правилно са отменени на посоченото основание. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е самостоятелно основание за отмяната на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част, поради което не се налага обсъждането и на другите твърдяни основания за незаконосъобразността му и решението в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция, които са претендирани и за които са представени доказателства - платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществена защита пред петчленния състав на Върховния административен съд от надлежно упълномощен адвокат като процесуален представител на Сдружение с нестопанска цел "Сдружение за електронни комуникации". Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия