Решение № 486 от 17.1.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение17.01.2023 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2837/27.04.2022 г., постановено по адм. дело 3811/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Електроразпределение Юг ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [ЕИК], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, против решение 2837/27.04.2022 г., постановено по адм. дело 3811/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му. Възразява, че в случая присъединяването на обекта е осъществено към момент, когато е липсвала правна уредба, определяща задължителните места за присъединяване, а сега липсват правила за преуреждане на заварените присъединени обекти. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание се представлява от юрк. Ненков, който оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. Христов, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ съдържа императивно изискване СТИ да е разположено до или на границата на имота на клиента, като в задължение на собственика на СТИ е да го разположи именно на мястото, посочено в закона при поискване от страната, независимо кога е било присъединяването на обекта. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД против Решение Ж-206/19.03.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала следните задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД: 1./ в едномесечен срок след получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя /Д. Христов/; 2./ в едноседмичен срок след приключване на посочените дейностите Електроразпределение Юг ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред КЕВР е образувано по жалба вх. Е-11Х-00-60/22.12.2020 г., подадена от Д. Христов, против Електроразпределение Юг ЕАД относно изместване на електрически съоръжения от фасадата на собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], след като на 02.11.2020 г. той подал заявление за услугата до Електроразпределение Юг ЕАД. При извършената проверка от страна на органа е поискано становище от Електроразпределение Юг ЕАД, в което е посочено, че констатираните съоръжения са технически изправни и отговарящи на изискванията за безопасност и отстояния, както и че СТИ е монтирано в съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 1 ЗЕ. Посочено е още, че тъй като не е необходимо изграждане на нови електрически съоръжения, Д. Христов следва да заплати само преките разходи по изместване по ценоразпис на дружеството. След спазване на установената процедура е издадено оспореното Решение Ж-206/19.03.2021 г. на КЕВР, с което на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени задължителни указания в две точки. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че клиент с аб. 1010425243 е присъединен към електроразпределителната мрежа преди 2002 г., като липсват данни в информационните масиви, кога точно е построен имотът, както и относно дата на въвеждане в експлоатация, но може да се приеме, че това е станало около 1966 г., когато имотът е нанесен на регулационната карта. Посочено е още, че към м. 03.2022 г. имало изградено ново присъединително съоръжение и средствата за търговско измерване са разположени на него. Въз основа на така установеното, от правна страна е прието, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалният закон. Съдът е възприел като правилно посоченото от КЕВР, че съгласно чл. 29, ал. 5 вр. с ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, СТИ за имота на Д. Христов следва да бъде монтирано на имотната граница, и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. За неоснователен е приет доводът на Електроразпределение Юг ЕАД, че нормата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ е неприложима в настоящия случай, тъй като същата действа занапред и не може да преуреди заварените положения по вече присъединени обекти към електроразпределителната мрежа, поради което за дружеството не е възникнало задължение да измести съществуващото и присъединено пред 1999 г. електромерно табло до или на границата на имота на Д. Христов. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Правилно е установена фактическата обстановка по делото. С жалбата, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране, Д. Христов е поискал да бъде променено местоположението на средството за търговско измерване на негов обект. Установено е по делото, че същото е монтирано на фасадата на сградата на обекта, а не на границата на имота на клиента, както е посочено в закона. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че обектът на Христов е електроснабден преди повече от 20 г. и за него не е приложима разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ, приет с ДВ, бр. 107/09.12.2003 г. Съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /приет на 16 юли 1999 г. и отменен през 2004 г./ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени на границата на собственост. Видно е, че задължението да се монтират средства за търговско измерване до или на границата на имота на клиента е било уредено още към момента на електроснабдяването на процесния обект. Изложените аргументи от електроразпределителното дружество са били обсъдени както от КЕВР, така и от административния съд, който е изложил становище, че никъде в нормативната уредба не се съдържа изключение от посоченото правило, което да се основава на това кой и по какъв начин е изградил захранването на имота на жалбоподателя. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че изложените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са обосновани, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение