Решение № 12037 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2015 г.

Решение № 12037 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство e по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенко Христов Колев, от с. Хлевене, Община Ловеч, против решение № 17 от 05.03.2015 г. по адм. дело № 277/2014 г. на Административен съд - Ловеч. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С обжалваното решение № 17 от 05.03.2015 г. по адм. дело № 277/2014 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пенко Христов Колев срещу заповед № 1692 от 03.10.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч, с която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление, потвърдена с решение № ПН 0405/24 от 30.10.2014 г. на ИД директор на Регионална дирекция за социално подпомагане Ловеч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не е предвидено от притежавания от лицето имот реално да се получават доходи, а само да съществува обективна възможност за такива. Така постановеното решение е правилно. С молба-декларация вх. № 1692 от 12.09.2014 г. до директора на ДСП Ловеч Пенко Колев е поискал да му бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. По делото е установено, че Колев е пенсионер по болест с ампутиран крак. Освидетелстван е от ТЕЛК и му е призната нетрудоспособност 90 %. Единственият доход е пенсията, която получава. Същият е декларирал, че притежава два недвижими имота в с. Хлевене - къщата с РЗП 224 кв. м, в която живее, и вила с дворно място в с. Хлевене, за който имот уточнява, че вилната постройка е наследил от своя дядо и представлява колиба на един етаж. Пред настоящата инстанция сочи, че е променил данъчната си декларация досежно втория имот, от който е отпаднала постройката, но не ангажира доказателства в тази насока. Жалбоподателят е декларирал и земеделска земя, от която твърди, че не е получил рента. От представената справка от Служба по вписванията Ловеч се установява, че на 21.04.2008 г. Пенко Колев е сключил договор за аренда на земеделски земи в землището на с. Хлевене с арендатор ЕТ "Вълчев - Преслав Вълчев". От служебна бележка № 1 от 08.09.2014 г. е видно, че Колев не получава рента или паричен доход от предоставената от него земя под аренда. От представената справка от Служба по вписванията Ловеч е видно, че касаторът е собственик на два недвижими имота в с. Хлевене. Първият представлява земя с площ 1000 кв. м, жилище с РЗП 224 кв. м, навес без оградни стени, второстепенна сграда, навес с оградни стени. Вторият недвижим имот представлява земя с площ от 48 кв. м, жилище - вила с РЗП от 24 кв. м. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост. В тази връзка правилно административният съд е приел, че в случая няма значение по какви причини имотите не носят доходи на жалбоподателя в момента, както и че от съществено значение е обстоятелството, че тези имоти обективно могат да му носят доходи. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Поради това оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на Пенко Колев отпускане на целева помощ за отопление, е законосъобразна, както правилно е приел административния съд. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,