Решение № 5682 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 614/2014 г.

Решение № 5682 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 614/2014 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на Мария Михайлова Стоева, от гр. Пловдив, подадено чрез процесуалния й представител адвокат Никола Мандраджиев, за отмяната по реда на чл. 239, т. 1 АПК на решение № 1669/23.04.2013 г. постановено по гр. дело № 18337/2012 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVII състав и съдебният акт за потвърждаването му - решение № 1896/12.08.2013 г. по кас. адм. дело № 1743/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Твърди се, наличието на нови писмени доказателства, представляващи основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, на горепосочените съдебни актове, при което се претендира уважаване на искането. Ответникът - Общинска служба "Земеделие"-Марица, не изразява становище по подаденото искане. В срока по чл. 242, ал. 2 АПК сочи, че доказателствата, описани в писмо от 10.09.2013 г., са открити в папките на ПК-Марица, след подреждане на наличните документи в архива на службата. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Предмет на гр. дело № 18337/2012 г. на Районен съд-Пловдив е жалба, предявена от подателката на искането за отмяна, в качеството й на наследник на Михаил Георгиев Мараджиев, в която е обективирано искане за прогласяване нищожността на решение № АО8вд/23.12.2005 г. по преписка № 17144/17.01.1992 г. на ОСЗГ-Марица, постановено по подадена от Михаил Мараджиев, молба-заявление за възстановяване на земеделски земи. Отхвърлянето на жалбата като неоснователна е оставено в сила от тричленен касационен състав на Административен съд-Пловдив, с решение № 1896/12.08.2013 г. по к. адм. дело № 1743/2013 г. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство като основание за отмяна се сочи т. 1 на чл. 239 АПК, според която заинтересована страна може да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да й бъдат известни. Разпоредбата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, а "нови доказателства" - писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящото производство, от подателката на искането са представени голям обем документи, а именно: писмо изх. № РД-05-470/02.11.2011 г. до Мария Стоева, удостоверение изх. № 13/03.11.2011 г., молба-възражение от Божана Панайотова, обяснителна записка към скица-проект за изменение на плана за земеразделяне, копие от плана за земеразделяне на с. Костиево от 1996 г., скица-проект за изменение на плана за земеразделяне на с. Костиево от 1996 г., писмо от секретаря на ПК-Марица до ОС-Пловдив с информация за жалбите против влезли в сила планове за земеразделяне, удостоверение изх. № ПО-07-486/15.11.2011 г., извлечение от регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ относно имот № 031005 към 01.10.2009 г., извлечение от регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ относно имот № 031005 към 25.03.2009 г., писмо изх. № ПО-07-433/10.04.2013 г. от ОСЗ до РС-Пловдив, извлечение от входящ дневник на ОСЗ-Марица, съдебно решение от 29.09.1997 г. на ОС-Пловдив по гр. дело № 1995/1997 г., извадки от дневника на Поземлена комисия, писмо от ПК-Марица до Божана Панайотова от 1997 г., писмо до ОС-Пловдив за изпращане на жалба на Божана Панайотова вх. № 405/19.12.1997 г., ведно с известие за доставяне, удостоверение от 08.02.2014 г., договор за аренда на земеделски земи, извлечение от регистъра на ПК, извлечение от регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ относно имот № 031005 към 10.09.2013 г., писмо от ОС-Кърджали до ОС "Земеделие"-Марица за изискване на преписка вх. № 17144/17.01.1992 г. от 28.01.2009 г., писмо изх. № 113/16.02.2009 г. от ОСЗ до ОС-Кърджали за изпращане на документи, молба от наследниците на Тодора Иванова Кръстева от 2008 г. до ОСЗ-Марица, решение № А08ВД на ОСЗ-Марица, съдебно решение от 29.09.1997 г. на ОС-Пловдив, скица № 038575/23.12.2005 г., скица № 038574/23.12.2005 г., удостоверение за наследници на Грозданка Иванова Трифонова, удостоверение за наследници на Тодора Игнатова Кръстева, нотариален акт № 21, том 10, дело № 6018/1997 г., писмо от ОСЗ Марица до Атанас Трифонов от 17.10.2008 г., писмо от ОСЗ-Марица до Мария Стоева изх. № ПО-07-168/16.02.2015 г., протоколи № № 101/23.11.1992 г. и 102/24.11.1992 г. на Общинска поземлена комисия, копия от "Държавен вестник" броеве № № 1/04.01.1994 г., 14/15.02.1994 г. и 27/31.03.1994 г. По-голямата част от тези документи са вече приобщени като доказателствен материал по адм. дело № 18337/2012 г. на РС-Пловдив, а тези, които не са били представени и са изготвени след приключване на съдебното производство с влязло в сила решение, нямат правно значение за дължимата от съда преценка при постановяване на решенията, чиято отмяна се претендира. Това е така, защото дори и представени до приключване на съдебното дирене, същите не обуславят промяна на направените от съда крайни изводи. Следва да се отбележи, че нито искането, нито становищата, изразени в открито съдебно заседание и представените по делото писмени бележки, аргументират значението на гореописаните документи за произнасянето на съда по предмета на спора, повдигнат пред РС-Пловдив и АС-Пловдив, още по-малко сочат по какъв начин биха променили неговия изход. В писмените бележки, подателката на искането акцентира върху "5-6 писмени доказателства", посочвайки конкретно само две - извадката от изходящ дневник на ОСЗ-Марица, установяваща датата на получаване на решението на ОС-Пловдив по адм. дело № 1995/1997 г. /в изпълнение на което е постановен оспорения пред първоинстанционния районен съд, административен акт/, която няма характера на ново доказателство, нито е от значение за решаване на спора, и молба-възражение от наследниците на Теодора Кръстева, /за която се твърди, че не отговаря на изискванията за жалба срещу влезлия в сила план за земеразделяне/, която е приложена вече по адм. дело № 18337/2012 г. на РС-Пловдив и съобразена от решаващия състав. За останалите доказателства липсва обяснение относно значението им за спора, още повече, че част от тях касаят други съдебни производства, а други са част от проведеното реституционно производство. Никой от представените документи не отговаря на определението за ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като няма спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствен факт, нито установява новооткрит факт, който е твърдян в хода на процеса, но не е могъл да бъдат доказан. Наред с горното следва да се отбележи, че производството по реда на чл. 239 АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Изложените от подателката на искането съображения са за неправилност на изводите на съда и непълнота на съдебния акт, или най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. При това, в по-голямата си част, те вече са наведени в качеството й на жалбоподател в производствата пред районния и административния съд, по които са постановени решенията, чиято отмяна се претендира. По същество претенцията представлява искане за преразглеждане на влязлото в сила решение на районния съд по съображения за неправилност, което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия