Решение № 10490 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2013 г.

Решение № 10490 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Комисията/КПУКИ) чрез ст. юрисконсулт Динекова срещу решение № 5097 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 11170/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу решение № 136 от 16.10.2012 г. на КПУКИ в частта му относно установения конфликт на интереси по отношение на Дико Иванов. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Дико Иванов Иванов чрез адв. Енчева в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отменил решение № 136 от 16.10.2012 г. на КПУКИ, в частта, с която по отношение на Дико Иванов е установен конфликт на интереси. Последният се изразявал в това, че жалбоподателят, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), а именно зам.-кмет на община Добрич с мандат 2011 - 2015 г., е съгласувал издаването на платежно нареждане от 21.12.2011 г., с което в изпълнение на решение на Общинския съвет № 13 от 15.12.2011 г. за временен и безлихвен заем в полза на СНЦ "Миг Добричка", в което сдружение лицето изпълнява длъжността "счетоводител", е издадена запис на заповед от кмета на общината за сума в размер на 56 348.00 лв. - нарушение на чл. 16, ал. 1 вр. с чл. 37 от ЗПУКИ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ЗПУКИ, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила. Същото, обаче, е в нарушение на материалноправните разпоредби и с целта на закона. В случая не е налице нарушаване на забраната по чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ, тъй като по отношение на ответника по касационната жалба не е налице частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията му по служба. Липсата на частен интерес прави подаването на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ безпредметно и следователно не е налице приетото от специализирания административен орган нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. Съдът е приел за несъответни на материалния закон и доводите на Комисията за свързаност между жалбоподателя и сдружението. Изтъкнал е, че обстоятелството, че Дико Иванов е сключил трудов договор със СНЦ "Миг Добричка" и получава възнаграждение от него, само по себе си не обосновава извод за това, че сдружението е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ с лицето, заемащо публична длъжност. В случая липсва икономическа зависимост на лицето, заемащо публична длъжност от друго ФЛ или ЮЛ, която да породи основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Мотивиран по този начин, първостепенният съд е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. По безспорен начин по делото е установено, че Дико Иванов е зам.-кмет на община Добрич и в това си качество е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ. Безспорно е също така, че същият е назначен като счетоводител в СНЦ "Миг Добричка" на 4-часов работен ден. Във връзка със сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на Стратегия за местно развитие на територията на община Добрич, на заседание на УС на сдружението е взето решение да се поиска от общината отпускане на временен безлихвен заем след решение на Общинския съвет, тъй като в Местната инициатива, от една страна, участва община Добрич, а от друга - се касае за дейности, в полза на общината. Подадената молба от сдружението за отпускане на заема е резюлирана от кмета на общината, а ответникът по касационната жалба, в качеството си на зам.-кмет, е подготвил докладната с предложение в горния смисъл. Същата е внесена за обсъждане, разгледана от Общинския съвет и одобрена с негово решение № 13 от 15.12.2011 г. Решението е прието с 12 гласа "за", 8 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се". В изпълнение на това решение, с платежно нареждане от кмета на общината и съгласувано от Дико Иванов, в качеството му на зам.-кмет на финансите е нареден безлихвен заем в полза на сдружението. На 27.12.2011 г. сдружението е възстановило отпуснатия безлихвен заем. При така установените факти, обоснован е изводът на административния съд, че не е осъществен съставът на чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ. Забраната, визирана в цитираната разпоредба, е обвързана с наличието на частен интерес за лицето, заемащо публична длъжност, каквото безспорно е Дико Иванов. В конкретния случай, при правилно прилагане разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, решаващият състав е приел, че за Дико Иванов не е налице частен интерес при изготвянето на докладната и съгласуването отпускането на безлихвения заем за сдружението именно поради липса на облага за него. Съгласно дефиницията на специалния закон "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие (чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ). В случая не се твърди и липсват данни за съществуването на облага за лицето, от което следва, че е верен изводът за липса на частен интерес, а оттук и за липсата на задължение за подаване на декларацията по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Предвид горното, законосъобразно Административен съд София-град е приел, че не е налице установеното от КПУКИ нарушение на чл. 16, ал. 1 от закона. Законосъобразен е и изводът на решаващия състав, че СНЦ "Миг Добричка" не е свързано лице в хипотезата на икономическа зависимост по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ с ответника по касационната жалба. Фактът, че Дико Иванов е сключил трудов договор с процесното сдружение и получава трудово възнаграждение за изпълняваната от него длъжност "счетоводител", не може да обоснове извод за икономическа зависимост между него и сдружението. От страна на КПУКИ не се оспорва, че нямат данни, лицето да е получавало възнаграждение, без да е престирало труд, или да се е обогатило по някакъв начин от дейността на сдружението. Правилно при тези обстоятелства съдът е приел, че само по себе си заемането на определена длъжност не обуславя автоматично изводът за икономическа зависимост между Дико Иванов и СНЦ "Миг Добричка". Едва когато е доказано наличието на икономическа зависимост, трябва да се установи дали тя поражда основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, което заема публична длъжност. Липсата на доказателства за икономическа зависимост означава, че не е налице и възможност тази зависимост да поражда основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето. Означава също, че не е налице частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ. Видно от изложеното, доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е ценил установените по делото факти и обстоятелства, като е постановил съответно на материалния закон решение. Обжалваното решение е и обосновано. Изводите на Административен съд София-град се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. В тази връзка, в касационната жалба не се конкретизира кой фактически извод на съда на кое доказателство от събраните по делото противоречи. Доводите, развити в касационната жалба, са единствено по тълкуването на закона, поради което и твърдението за необоснованост се явява неоснователно. С отговора по касационната жалба е направено искане от страна на пълномощника на Дико Иванов за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, като не е посочен размер, няма и представени доказателства за реално направени разноски (напр. Договор за правна защита, разписка и др.). По делото е представено единствено адвокатско пълномощно, без да са отразени договорени и/или платени суми. По изложените съображения, искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,