Решение № 6959 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14026/2017 г.
ВАСII отделение28.05.2018 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1753/20.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1735/2017 г. на Административен съд - П., първо отделение, 27-ми състав. ОСЪЖДА А. Т. Б., от гр. П., ул. "П." ..№..., да заплати на П. Н. Б., Б. Н. Б. и М. К. Б., всички от гр. П., ул. "П." ..№..., ет. ..., общо сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6959 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14026/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. Б., от гр. П., чрез процесуалния му представител - адв. Недева, против решение № 1735/20.10.2017 г. по адм. дело № 1735/2017 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЦР, гр. П., чрез пълномощника му - юрисконсулт Младенова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците: Д. Т. Б. и М. В. Р., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответниците: П. Н. Б., Б. Н. Б. и М. К. Б., чрез пълномощника им - адв. Кацарска, молят за отхвърляне на касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът: Главния архитект на р-н "Централен" при община-П., редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АС-П. е образувано по жалба на А. Т. Б. и Д. Т. Б., против Заповед № ДК-10-ЮЦР-32/23.05.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ по жалба на П. Н. Б., е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 19/27.02.2017 г. на гл. архитект на р-н "Централен", община П., за строеж: "Реконструкция на покрив и преустройство на тавански етаж в жилище с надзид 1,50м. в съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ IX-434, кв. 26/нов/ по плана на кв. Университетски, гр. П., като незаконосъобразно. Прието е от органа, че оспореното РС е издадено в нарушение на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, тъй като между оспорващия П. Б. и възложителите на строежа няма подписан договор в нотариална форма, както и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. Съдът, след анализ на доказателствата, е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, в съответствие с чл. 183, ал. 2 ЗУТ. Отчел е, с оглед възражението на оспорващите, че в случая e нарушен чл. 51, ал. 2 ЗУТ, а чл. 183, ал. 4 ЗУТ, е неприложим. Приложимата според съда разпредба е тази на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, съгласно които строителството се разрешава при наличие на договор за учредяване право на надстрояване/пристрояване от съсобствениците на имота в нотариална форма, както и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички етажни собственици, какъвто договор и декларация в случая липсват. Поради това е извел извод, че издаденото РС е отменено законосъобразно. Решението е правилно. При установеност на правнорелевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР, са правилни. По делото е установено, вкл. чрез заключение на СТЕ, неоспорено от страните, че предмет на издаденото РС № 19/27.02.2017 г., е строеж - надстройка на съществуващия надзид на сградата до 1,50 м., преустройство и реконструкция на покрива й, с което се създава нов жилищен етаж над съществуващия трети такъв, със засягане на общи части на сградата: демонтиране и изграждане на нови външни зидове, нови вертикални и хоризонтални носещи елементи, нова покривна конструкция, нови "В и К" и "Ел" инсталации, с включване към съществуващите. Установено е, че надстройката с жилищен етаж, на мястото на съществуващия тавански етаж представлява нов самостоятелен обект в жилищната сграда, за разрешаването на който е необходимо спазване изискванията на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, а именно: учредено право на надстрояване от собствениците на УПИ IX, кв. 26 /нов/ за този етаж, във формата на нот. акт, както и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици на обекти в сградата под режим на етажна собственост. В случая касаторът не е установил спазването на тези изисквания - по делото липсват доказателства за такова учредено право на надстрояване на четвърти жилищен етаж от съсобствениците на имота - П. Н. Б. и Г. А. Б. / съобразно представените на тяхно име нот. актове за собствеост върху УПИ IX/, както и наличие на декларация-съгласие от всички етажни собственици, вкл. от П. Н. Б., като собственик на първия жилижен етаж, с което е нарушена разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ЗУТ. Ето защо изводите на съда, за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е отменено издаденото РС, се явяват правилни. В тази връзка неоснователно се поддържа, че такова съгласие от бившия етажен собственик Н. Б., на основание чл. 49, ал. 2, вр. с чл. 50, т. 1, б."б" ЗУТ са дадени, с нот. заверена декларация от 18.05.2015 г. Това съгласие е от бивш етажен собственик, който не е такъв към датата на издаване на процесното РС - 27.02.2017 г. Освен това то е за временен строеж по чл. 50, т. 1, б."б" ЗУТ, вр. чл. 49, ал. 2 с. закон, относим към преустройство на таванско помещение, докато разрешения строеж не касае отделно таванско помещение и преустройство на такова, а е за нов строеж - надстройка, на мястото на съществуващия таван, по отношение на който съгласие липсва, както от бившия собственик, така и от настоящия - ответника П. Б.. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Разпоредбата, както правилно е прието и от решаващия съд е неприложима, тъй като визира надстрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно застрояване, а процесния УПИ IX е отреден за средно застрояване, по действащия ПУП-ПРЗ от 2009 г. на кмета на община П.. Предвид изложеното и липсата на предпоставките на чл. 183, ал. 2 ЗУТ за разрешаване на процесното строителство, началникът на РДНСК - ЮЦР е отменил издаденото РС, при спазване на материалния закон. Като е достигнал до същите изводи и е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК - ЮЦР е законосъобразна, съдът е приложил правилно закона. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по делото на ответниците П. Н. Б., Б. Н. Б. и М. К. Б., се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ и фактура от 09.11.2017 г. за заплащането му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение