Решение № 2122 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2009 г.

Решение № 2122 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12538/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на кмета на Столична община - район "Люлин" е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, против решение № 25 от 25.05.2009 г., постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 31 състав, по адм. д. № 7586/2008 г., в частта, с която съдът е определил като незастроени две части от ПИ пл. № 1013 в УПИ V и УПИ IV, кв. 14а. Втората касационна жалба срещу горепосоченото решение е предявена от "Столичен автотранспорт" ЕАД, гр. София на основание чл. 210, ал. 2 от АПК. С двете жалби се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Според двамата касационни жалбоподатели съдът неправилно не е конституирал и призовал като заинтересована страна "Столичен автотранспорт" ЕАД, като собственик на процесния имот. Касаторите твърдят, че спорът няма предмет, защото целият имот е включен в капитала на горепосоченото дружество, позовават се на Акт за частна общинска собственост № 223/1996 г. и твърдят, че целият спорен имот е застроен. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав или да реши спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед. Ответниците - Божидарка Стоилова Бояджиева, Венетка Георгиева Петрунова, Димитър Генчев Георгиев, Генчо Генадиев Георгиев и Тодорка Стоилова Георгиева оспорват касационните жалби чрез упълномощен адв. Василева, която с два писмени отговори, в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и за оставяне без разглеждане касационната жалба на "Столичен автотранспорт" ЕАД, защото е недопустима, като се позовава на Тълкувателно решение по тълк. дело № 8/2010 г. на Върховния административен съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби на кмета на СО - Район "Люлин" и "Столичен автотранспорт" ЕАД са допустими, но по същество са неоснователни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за процесуално допустими - подадени са в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Жалбата на СО - Район "Люлин" е предявена от страна в първоинстанционното производство, а жалбата на "Столичен автотранспорт" ЕАД е подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК с твърдения за засягане права и интереси на дружеството и доколкото са основателни е въпрос по съществото на спора. Тълкувателно решение № 5/18.10.2011 г. по тълкувателно дело № 8/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд е постановено относно възможността за обжалване на заповеди по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от трети лица, които не са заявители, но не изключва участието на такива лица като заинтересовани страни в съдебното производство, по който въпрос няма произнасяне в горепосоченото тълкувателно решение. Разгледани по същество двете касационни жалби са основателни по следните съображения: С обжалваното решение № 25 от 25.05.2009 г. е отменена частично заповед № РД-09-317 от 14.07.2008 г. на кмета на СО - район "Люлин" за одобряване решение № 2 по протокол № 1/14.02.2008 г. на назначената от него комисия за бивш земеделски имот № 29036 от КВС на гр. София, кад. лист № 170 с площ по гр. данни 2723 кв. м, съгласно приложена скица № 2/1/2008 г., по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, попадащ в границите на урбанизирана територия, с която заповед е определена свободна площ 0 кв. м. Вместо нея Административният съд София - град е определил като свободна площ част от описания имот, а именно: 1385 кв. м - незастроена площ (част от ПИ пл. № 1013 в УПИ V, кв. 14а - площадка за маневриране на автобуси/асфалтова площадка) обозначена по букви ЙИКЛМНХЦЧИ, оцветена с кафяв цвят на скицата на вещото лице и 16 кв. м - незастроена площ (част от ПИ пл. № 10134 в УПИ I V, кв. 14а (неусвоен терен) обозначена по букви ГДЕГ, оцветена в кафяво на скицата на вещото лице, като ответникът е осъден за заплащане разноските по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е позовал на изслушана съдебно-техническа експертиза, според която бившият земеделски имот е в границите на урбанизирана територия и частично попада в УПИ IV - отреден за инженерна инфраструктура, УПИ VI - отреден за инженерна инфраструктура и в УПИ V - отреден за индивидуално строителство и задънена улица - тупик. Въз основа на приетото заключение на вещото лице Василка Дамянова, съдът е преценил, че червено оцветената част на скицата на експерта с площ 1079 кв. м е застроена с масивна сграда - ремонтна работилница и частта, оцветена с розов цвят на същата скица е сервитутно отстояние около сградата с площ 243 кв. м. Посочените части са определени от съда като застроени площи и в относно тях процесната заповед на кмета на СО - район "Люлин" е потвърдена. Тъй като не е подадена касационна жалба срещу гореописаната част от съдебното решение, тя е влязла в сила. Предмет на касационното производство е тази част от съдебното решение, с които първоинстанционният съд е определил незастроени части, съответстващи на оцветените в кафяв цвят на скицата на вещото лице. Относно тези части изслушаният експерт се е произнесъл, че са незастроени и в мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е кредитирал това становище, като е възприел извода на вещото лице, че не е осъществено отреждането "за индивидуално строителство и задънена улица - тупик" и не е констатирано строителство на сгради, а има площадка за маневриране на автобуси (асфалтова площадка). Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото доколко е изпълнено отреждането или отчуждително мероприятие не е предмет на това съдебно производство. При проверка относно законосъобразността на заповедта, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът следва да установи наличие на действителна фактическа застроеност на място върху процесния имот, а не да се ръководи от отреждането на имота. По отношение извода на първоинстанционния съд за липса на застроеност, тъй като не е установено наличие на постройки в кафяво оцветените части на скицата на вещото лице, Върховният административен съд счита, че е неправилен. Това е така, защото застроена част е не само построена сграда с прилежащата й част и съответно сервитутно отстояние, но и наличието на осъществено озеленяване, както и други строителни дейности, регламентирани в § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ - надземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп. линии и др., както и изброените дейности в § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се тълкува и прилага задължително във връзка с горепосочения § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и спорът за наличието на други строителни дейности е следвало да се изясни от страна на първоинстанционния съд, който е трябвало да укаже на страните да ангажират доказателства по този въпрос. В случая Административен съд София - град е следвало да зададе въпроси на вещото лице при приемане на експертизата или да постави служебно допълнителна задача на вещото лице, което е следвало да уточни и конкретизира върху каква точно площ е изградената асфалтова площадка - дали заема цялата кафяво оцветена част, обозначена по букви ЙИКЛМНХЦЧИ или има и неасфалтирана част. Този въпрос е от съществено значение за изхода на спора, тъй като наличната асфалтова площадка съставлява съоръжение по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, което е част от инфраструктурата на район "Люлин" - кв. Обеля и като такава следва да се определи като застроена част. Освен това при първоинстанционното разглеждане на делото е следвало да се изясни дали в двете кафяво оцветени части на скицата на вещото лице са изградени подземни съоръжения, които също са част от застроеността на бившия земеделски имот. Неустановяването на горепосочените обстоятелства и правнорелевантни факти е опорочило разкриването на обективната истина и е възпрепятствало законосъобразното определяне от съда на застроените, съответно незастроените части от процесния имот. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след изслушване на нова съдебно-техническа експертиза следва да изясни посочените по-горе спорни въпроси. По отношение развитите оплаквания в касационните жалби на двамата касатори, че процесния бивш земеделски имот сега е включен в капитала на "Столичен автотранспорт" ЕАД, решаващият съдебен състав счита, че тези възражения са неотносими към настоящия правен спор, който е с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, защото в случая не се решават въпроси във връзка със материалноправни спорове и с възстановяване на собственост. Този въпрос следва да се изяснява при произнасянето на съответната Общинска служба по земеделие, която по силата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ възстановява с решение собствеността върху земеделски имоти в границите на урбанизирани територии, като при наличието на спор за собственост, той по силата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, се разрешава по реда на общия исков процес. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,