Решение № 1473 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5191/2007 г.

Решение № 1473 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5191/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . И. К. Д. и К. И. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 1* от 11.06.2007 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на Пловдивския окръжен съд, 9 състав, с което е оставено в сила решение № 122 от 25.05.2001 г. по гр.д. № 8* от 2005 г. по описа на Пловдивския районен съд за допускане на делбата. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците С. Р. Т., Р. И. Д.,, П. И. К. и И. М. Д. са представили отговор, в който излагат съображения в подкрепа на решението на Пловдивския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 22.06.2007 г. и е изтекъл на 22.07.2007 г., а жалбата е подадена на 19.07.2007 г. с вх. № 1* от 19.07.2007 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Касираното съдебно решение е постановено в първата фаза по допускане на делбата като са съобразени следните факти: по делото не е спорно, че С. Ж. П. и И. Д. П. са били съпрузи, които са придобили в имуществена общност дворно място с площ от 2 420 кв. м. ведно с изградените в него жилищна и помощна сгради, съставляващо парцел **** от кв. 32 по плана на с. "Я". С. Ж. П. е починала на 31.10.1983 г. като е оставила наследници - съпруг И низходящи Р., П., Б. и К. И. С н.а. № 1* т. 06, н.д. № 2* от 1985 г. от 17.05.1985 г. И. Д. П. е прехвърлил на внук си И. К. Д. 4/8 идеални части от този имот, т.е. тези идеални части, които е притежавал в съсобственост с децата си при действието на чл. 5 ЗН и чл. 14, ал. 7 СК /ред. 1969 г./. Към този момент И. Д. е в брак с И. М. Д., поради което придобива идеалните части от имота в имуществена общност, тъй като сключеният алеаторен договор е възмезден. Отделно от това К. И. Д. дарява на сина си И. К. Д. собствената си наследствена 1/8 ид. част от същия имот с н.а. № 130, т. 07, н.д. № 2* от 1985 г. С решение № 250 от 6.10.1988 г., постановено по гр.д. № 3* от 1986 г. е допусната делба на формираните три парцела от този имот между съделителите Р. И. Д., П. И. К., Б. И. С., И. М. Д. и И. К. Д. С решение № 143 от 1.06.1989 г. по гр.д. № 3* от 1986 г. на Пловдивския районен съд е извършена делбата и парцел **** от кв. 32 по плана на с. Я. поле, ведно с намиращите върху него сгради и възложен в дял на И. К. Д. и И. М. Д., които са осъдени да уравнят дяловете на останалите съделители в пари. Двамата съпрузи са станали собственици на имота по силата на делбата като са го притежавали в имуществена общност. С извършването на делбата притежаваните от тях идеални части от имота, включително и 1/8 ид.ч., която И. К. притежава по дарение от баща си се трансформират в имот, притежаван общо от тях в имуществена бездялова съсобственост. С решение от 21.12.1992 г. по гр.д. № 859 от 1992 г. на Пловдивския районен съд брака между И. К. Д. и И. М. Д. е прекратен. С прекратяването на брака се прекратява и съществуващата имуществена общност върху имотите придобити през време на брака за задоволяване на нуждите на семейството и се формира съсобственост върху тях при равни дялове. С решение от 13.07.1995 г. по гр.д. № 4* от 1993 г. на Пловдивския районен съд, 12 състав е развален поради неизпълнение сключеният алеаторен договор за гледане и издръжка между И Костадинов и дядо му И. Д. в полза на Р. И. Д., Б. И. С., П. И. К. и К. И. Д. до размера на 4/8 идеални части от този имот, т.е. толкова идеални части, колкото И. Д. е прехвърлил. Отделно от това по делото е представено саморъчно завещание, изготвено от И. Д. П., с което той на 20.01.1985 г. преди изповядването на договора за гледане и издръжка е завещал спорния имот на И. К. Д.. П. съдът не е зачел това завещание, тъй като към датата на откриване на наследството имота не се намира в имуществената сфера на наследодателя. При тези данни Пловдивския окръжен съд е намерил, че върху описаният урегулиран поземлен имот е налице съсобственост при квоти по 2/16 ид.ч. за Р., П., Б. и К. И., 5/16 ид.ч. в полза на И. К. Д. и 3/16 ид.ч. за С. Р. Т., като е отхвърлен иска за делба срещу И. М. Д. Решението е неправилно. По принцип разсъждението, че развалянето на договора за гледане и издръжка има обратно действие по смисъла на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е уговорено и за двете страни продължително или периодично престиране е правилно. По силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД обаче развалянето на такива договори не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба за разваляне. Р. на алеаторния договор не се отразява върху собствеността, получена по силата на влезли в сила решения по извършването на делбата. Влязлото в сила решение се ползва от сила на пресъдено нещо, която обвързва страните и тъй като решението е конститутивно то създаденото с него ново правно положение следва да се зачете и от лица, които не са участвали в процеса. С това решение собствеността върху процесния имот е придобита от двамата съпрузи в имуществена общност, която след прекратяването й поради развода е трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни дялове, тъй като презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК не е оборена. Квотите от съсобствеността са 1/2 от И. К. Д. и от частта на бившата му съпруга И. М. Д., която също е 1/2 ид.част или всеки от тях е притежавал по 8/16 ид. части от възложеният с делбата имот . И. Д. е прехвърлила 3/16 ид. ч. в полза на С. Р. Т. с н.а. № 22, т. 49, н.д. № 1* от 1995 г. и на останалите 5/16 ид.ч. тя е останала собственик. При тези квоти следва да се допусне делбата на имота, предмет на делбата, като иска се отхвърли против наследниците на И. Д. П. ВКС следва да отмени постановеното решение и да се произнесе по същество, тъй като се касае до нарушение на материалния закон, а не до допускане на съществено процесуално нарушение, което следва да се изправи от въззивната инстанция. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г.о.