Решение № 2914 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2013 г.

Решение № 2914 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Теклас Каучук Санаи Ве Тиджарет А. Ш."-Турция с адрес за кореспонденция гр. Кърджали, Индустриална зона Юг, ЕИК по Булстат: 175553133, представлявано от Мордо Данон, подадена чрез пълномощника адв. Хайгърова, срещу Решение № 775 от 8.04.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 3025 по описа на същия съд за 2012 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 16251200109/18.06.2012 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1085/24.08.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени публични задължения за ДДС за внасяне в резултат на допълнително начислен ДДС, със съответните лихви, в това число лихви за неправомерно възстановен ДДС в по-голям размер. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени ВОД. Касаторът отбелязва бланкетния характер на изводите в съдебното решение. Изтъква допуснати противоречия с европейското ДДС законодателство. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да се отмени. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез адв. Хаджийски поддържа жалбата. Представя писмени бележки с подробни съображения. Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП" - гр. Пловдив - в с. з. не изпраща представител, но чрез пълномощника си юк. Бонева е подал писмена защита, в която оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. В тази връзка следва да се посочи, че касационната инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви, което прави излишно тяхното преповтаряне. Относно задълженията по ЗДДС, произтичащи от непризнати ВОД, Съдът е установил, че на жалбоподателя е начислен ДДС по фактури за авточасти, издадени през 2011 г. към чуждестранни получатели, както следва: за м. февруари - 306,25 лв., за м. март - 2257,28 лв., за м. април - 14798,19 лв., за м. май - 1749,19 лв., за м. юни - 563,28 лв., за м. юли - 6,73 лв., за м. август - 611,84 лв., и за м. септември - 673,32 лв. Съдът е описал констатациите на ревизията, според които има несъответствия във връзка с транспортирането на стоките, като са представени международни товарителници с посочени в част от тях изпращачи, различни от ревизираното лице ("Гебрюдер Вайс" ЕООД или "Теклас България" АД), последният фигурира и в представените справки за извършени проверки на заявките; посочени получатели, различни от получателя по фактурите (Адам Опел); в част от товарителниците липсват подписи и печати за получател или е наличен само "иглен" код; част от стоките са транспортирани с куриерски фирми, но в представените разпечатки за проследяване на пратки не е посочен изпращач и получател по доставката, същите не могат да се обвържат с издадените фактури; някои от разпечатките за електронно проследяване на пратките са представени на чужд език без превод на български. При ревизията е представено писмено разяснение от контрагента Адам Опел АГ, пакетажни листове, справки за електронно проследяване на стоките и поръчки. За същите ревизията е приела, че не доказват извършените ВОД, тъй като не заместват изискуемите от закона транспортни документи или потвърждения от получателя. Органът по приходите е анализирал и другите представени документи (пакетажни листове, поръчки и справки за електронно проследяване), като е направил извод, че не заместват законово изисканите транспортни документи, тъй като в част от тях описанието на стоките е дадено общо, липсва име и подпис на получателя, информация за транспортното средство, наименование на куриерска служба или друг начин за проследяване на доставката. Ревизията е приела, че няма безспорни доказателства стоките да са транспортирани до територията на друга държава-членка, поради което неправилно е приложена нулевата данъчна ставка. Органът по приходите е приел, че те представляват доставки, осъществени на територията на страната и поради това са облагаеми. Въз основа на тези факти е начислен ДДС в общ размер 20966,08 лв. и лихви за просрочие. Относно задълженията за лихви за неправомерно възстановен ДДС в по-голям размер, Съдът е установил, че те са начислени за периода от датата на ефективното възстановяване на ДДС (в данъчни периоди м. февруари и м. март 2011 г.), до датата, на която за ревизираното лице е възникнало това право. В тази връзка решаващият съд е приел за установено, че писмените потвърждения от получателите на стоките са съставени след изтичането на месеца, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем. За да начисли спорните лихви, ревизията е приела, че задълженото лице е следвало да начисли данък, като издаде протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС в 15-дневен срок след края на месеца, следващ месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем, тъй като не е се е снабдил своевременно с документите за доказване на ВОД. По делото са приети като писмени доказателства информация и документи от куриерските фирми "ТНТ България" ЕООД, "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД, "Ин Тайм" ООД, и от организатора на транспорт "Гебрюдер Вайс" ЕООД. По съществото на правния спор Административен съд-гр. Пловдив е споделил тезата на неосъществени ВОД. Съдът е кредитирал като потвърждения за получаване на стоките представените "кредитни известия" от Адам Опел АГ по фактури № 4513/27.05.2011 г., № 4648/9.06.2011 г. и № 5037/15.07.2011 г., в резултат на което е отменил РА относно доначисления ДДС по тях, както следва: в размер на 6,73 лв. за м. юли 2011 г., за разликата от 376,51 лв. до пълния размер от 611,84 лв. за м. август 2011 г., и за разликата от 131,32 лв. до пълния размер от 673,32 лв. за данъчен период м. септември 2011 г., ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. I. Относно задълженията, произтичащи от непризнати ВОД, жалбата е неоснователна. Спорният по делото въпрос се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Легалната дефиниция на понятието се намира в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, която определя ВОД на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС, в приложимата към ревизирания период редакция, и това в конкретния случай са: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран (чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС) и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице (чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС), както е в случая, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Жалбоподателят разполага с документ чл. 45, т. 1, б."а" ППЗДДС, като е представил спорните фактури с вписан в тях получатели - чуждестранните лица. В хода на административното производство е установено и не се спори между страните, че получателите по фактурите са регистрирани за целите на ДДС в общността. При това положение спорната предпоставка за признаване вътреобщностния характер на процесните доставки е транспортирането или получаването на стоките от чуждите получатели. Административният съд е разгледал поотделно представените товарителници от куриерските фирми "ТНТ България" ЕООД, "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД, и "Ин Тайм" ООД. Правилно решаващият съд е приел, че транспортните документи към фактурите не могат да се обвържат с конкретни доставки, за да се приеме, че именно по всяка фактура са налице установените в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС документи за доказване вътреобщностния характер на спорните доставки. Това е така, защото в товарителниците като изпращач е посочен "Теклас България" АД, а не ревизираното лице. Представените разпечатки за проследяване на пратки също правилно не са кредитирани като валидни транспортни документи предвид непосочване в тях на изпращач и получател по доставките, като следва да се има предвид, че връзката им с издадените фактури не може да се проследи по никакъв начин. За документите от UPS допълнително основание за тяхното непризнаване е обстоятелството, че те не са представени в превод на български език, въпреки дадените от първоинстанционния съд указания. В случая Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 185 ГПК, като не е взел предвид документите на чужд език при решаване на правния спор. Представените документи от "Гебрюдер Вайс" ЕООД, действал като организатор на транспорта, също с основание не са кредитирани като такива за извършени ВОД. Съдът е изтъкнал разминаване на данните за теглото на стоките от транспортните документи и фактурите, като е достигнал до правилния извод, че не може да се направи обвръзка между тях и фактурите. В в част от транспортните документи като изпращач и в опис листовете отново е посочено "Теклас България" АД. При преглед на международните товарителници се установява описание на стоките като "групаж", поради което е невъзможно индивидуализирането на включените в групата стоки по вид и количество. От начина, по който са описани стоките в ЧМР и в опис листовете - общо като автомобилни части и единствено по номер на контейнера и брой колети, Съдът закономерно е заключил, че те не могат да се обвържат със стоките по издадените фактури. Това би могла да стори съдебно-стоковедска или съдебно-счетоводна експертиза, но при негова доказателствена тежест, която своевременно му е указана, жалбоподателят и настоящ касатор не е поискал изслушване на вещо лице. Доказателствената тежест не означава задължение за ангажиране на доказателства, а се състои в правото и задължението на Съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение означава при отсъствие на доказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом не е осъществен юридическият факт, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. Най-сетне решаващият съд е установил, че получателят по ЧМР и опис листовете е лице, различно е получателя по съответната фактура. Не са ангажирани и обичайните косвени доказателства за превоз: тахографски листи, такси, винетни стикери за движение на чуждата територия и други. Ето защо правилно Съдът е приел за недоказан нито транспортът на стоката по спорните фактури, нито получаването на същата от получателя по фактурите. Анализът на събрания по делото доказателствен материал води до извод за недоказано осъществяване на описаните във фактурите стопански операции. На последно място следва да бъде съобразено и Решение от 6 септември 2012 г. на Съда на ЕС по дело C-273/11, според което чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на ВОД, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. В тази част на спора жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК правото си да приложи нулева ставка на данъка. II. Относно задълженията за лихви за неправомерно възстановен ДДС в по-голям размер касационната жалба също е неоснователна. На първо място следва да се изтъкне, че правилно решаващият съд е отхвърлил оплакването за основаване на тази констатация върху невлязъл в сила РА. Ревизиращият орган е направил собствена преценка на фактите и обстоятелствата, релевантни за установяване на задължението за лихви. По същество нормата на чл. 46 ППЗДДС дава отговор на спорния въпрос в тази част. В ал. 1 на разпоредбата се съдържа фикцията, че доставката е облагаема с общата ставка от 20 на сто, когато доставчикът не се снабди с документите, необходими за доказване на ВОД до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Задълженото лице е следвало да начисли данъка с издаване на протоколи по чл. 117 ЗДДС, а при постъпване на документите за ВОД да анулира издадените протоколи и да коригира резултата. В случая ревизираното лице е декларирало данък за възстановяване в по-голям размер от този, който му се е следвал и закономерно са му начислени лихви за времето от ефективното му възстановяване до датата, на която е следвало да се разчете задължението с бюджета за данъчния период, през който е възникнало основанието за анулиране на протокола. Административният съд законосъобразно е потвърдил обжалвания РА в частта за начислените лихви. В същата част съдебният акт също следва да бъде оставен в сила. Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни са неоснователни - това на касатора с оглед изхода на спора, а това на ответника - с оглед присъденото му в първата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 2 ДОПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение