Решение № 9490 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2014 г.

Решение № 9490 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Пловдив, срещу решение № 188 от 17.01.2014 г. по адм. д. № 1948/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Стилиян Михайлов Шишманов, от гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответниците Румен Христев Стойков, от гр. Велинград, София Гълъбова Добрева и Димитър Атанасов Мурджев, и двамата от гр. Пловдив, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 188 от 17.01.2014 г. по адм. д. № 1948/2013 г., Административен съд - гр. Пловдив, Х състав, е отменил решение № 178 от 23.05.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 414 от 02.04.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ, гр. Пловдив. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че експертно решение № 587 от заседание № 72 от 15.04.2011 г. на ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания при "СБПФЗАЛ - Д. П. Кудоглу" ЕООД, е било постановено от лекарите д-р Румен Христев Стойков, д-р Стилиян Михайлов Шишманов, д-р София Гълъбова Добрева и д-р Димитър Атанасов Мурджев. С него на Красимир Василев Колев е определена 52 % трайно намалена работоспособност. Въз основа на цитираното решение на Колев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 26.05.2011 г. за срок от 1 г. Експертно решение № 587 от заседание № 72 от 15.04.2011 г. на ТЕЛК е било отменено с експертно решение № 626 от заседание № 152 от 28.10.2011 г. на НЕЛК и медицинската преписка е изпратена на ТЕЛК за ново освидетелстване. С експертно решение № 1811 от заседание № 116 от 28.06.2012 г., ТЕЛК при "МБАЛ Пловдив" АД, е определила на Колев 44 % трайно намалена работоспособност, който процент, съгласно разпоредбата на чл. 72 КСО, не обуславя право на цитираната пенсия. От писмо изх. № 127 от 12.02.2013 г. на РКМЕ се установява, че последното посочено решение на ТЕЛК не е било обжалвано и е влязло в сила на 12.07.2012 г. Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изплащана на Колев, считано от 26.05.2011 г. до 01.04.2012 г., т. е. в рамките на посочения в процесното експертно решение срок. Но експертно решение № 587 от заседание № 72 на ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания при "СБПФЗАЛ - Д. П. Кудоглу" ЕООД, е било постановено на 15.04.2011 г. Към този момент нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията му обн., ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г. и бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. е със следното съдържание: "Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Предходната редакция на цитираната норма, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., включва и текста "...или от отменени актове на медицинската експертиза и др.". При съпоставката на цитираните две разпоредби се налага изводът, че в редакцията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от 2006 г. законодателят изрично включва отмяната на актове на медицинската експертиза като основание за търсене на имуществена отговорност, докато в последващата редакция, в сила от 31.07.2010 г. и бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., такава хипотеза липсва. Следователно с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) е бил премахнат текстът за търсене на отговорност на лицата, съставили отменени актове на медицинската експертиза. Нормата е материалноправна и урежда, както видовете нарушения, водещи до възникване на отговорността, така и кръга на лицата, за които се отнася. Следователно към 15.04.2011 г., датата на издаване на процесното експертно решение, отмяната на акт на медицинската експертиза не се третира от закона като административно нарушение, водещо до имуществена отговорност. Изменената разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г.), която създава основание за ангажиране по административен ред на отговорността на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, е в сила от 01.01.2012 г. и има действие занапред. Следователно настъпилата впоследствие нормативна промяна не се отнася до този случай. В тази връзка е решение № 37 от 04.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2012 г., VI отд. и др. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Същата представлява вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя не може да бъде реализирана, когато към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, неправилното експертизиране не е обявено от закона за нарушение. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. В случая тази хипотеза не е налице. В чл. 14, ал. 3 ЗНА се съдържа забрана да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Предвид изложените в тези мотиви съображения, изводът на първоинстанционния съд, който е в смисъл, че към момента на издаване на отмененото впоследствие решение на ТЕЛК отговорност на жалбоподателите не може да бъде търсена, поради липса на законово основание, е правилен. От експертно решение № 626 от заседание № 152 от 28.10.2011 г. на НЕЛК става достатъчно ясно, че наличната медицинска документация на Колев не обуславя постановения от ТЕЛК висок процент на трайно намалена работоспособност. В решението на НЕЛК конкретно са посочени кои текстове на действащата Наредба на медицинската експертиза са нарушени и защо, именно въз основа на тази налична документация, се приема, че са налице нарушенията. Органите на НОИ не са длъжни в своите административни актове нито да възпроизвеждат отменителните решения на НЕЛК, нито да дават оценка на изводите на органите на медицинската експертиза на работоспособността, освен в случай на обжалване. В производството по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и сл. те следва само да се позоват на влезлите в сила актове на медицинската експертиза на работоспособността, за да обосноват предвидената в този текст отговорност. В тази връзка изводите на съда, че в административния акт не било посочено кои точно са нарушенията на НМЕ и поради това липсвали мотиви, не се споделят. Предвид изложеното в тези мотиви се приема, че обжалваното решение като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното изрично искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ответника Шаламанов се присъжда сумата 150 лв., представляваща разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,