Решение № 11336 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2013 г.

Решение № 11336 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби от: 1) Стоян Георгиев Кацаров, чрез своя процесуален представител адв. Велкова 2) Росен Велков Русинов в качеството му на управител на бл. 27 вх. А на ж. к. Младост гр. Монтана 3) група собственици живеещи в бл. 25 и бл. 27 ж. к Младост гр. Монтана, против Решение от 04.12.2012 г. постановено по адм. дело № 537/2012 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Стоян Георгиев Кацаров срещу Заповед № 1732/20.07.2010 г. на кмета на Община Монтана. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението и се иска обезсилване и алтернативно отмяната му, като Стоян Георгиев Кацаров претендира и направените разноски. Ответникът - кметът на Община Монтана, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и валидно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби на Росен Велков Русинов в качеството му на домоуправител на бл. 27 вх. А на ж. к. Младост гр. Монтана и на живущите в бл. 25 и бл. 27 ж. к Младост гр. Монтана, подадени на основание чл. 210, ал. 2 АПК за процесуално НЕДОПУСТИМИ по следните съображения: Разпоредбата на чл. 218 /ДВ бр. 87/10 г./ ЗУТ, специална по отношение общите разпоредби на чл. 210 АПК, създава процесуални правила относно съдебноадминистративното производство по оспорване на индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове и на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в "Държавен вестник". Съгласно чл. 218, ал. 2 в едномесечен срок от обнародването всички заинтересовани лица могат да бъдат конституирани като ответници в производството. Срокът по чл. 218, ал. 2 е преклузивен и неговото пропускане лишава заинтересованите лица от правото да участват в производството по оспорване - в това число и възможността за обжалване на основание чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като както вече бе споменато, чл. 218 ЗУТ е специален по отношение на чл. 210 АПК. Следва да бъде отбелязано, че предвидената възможност за участие в съдебното производство по реда на чл. 218 ЗУТ е оставено като възможност единствено в процесуалното качество ответник. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 218, ал. 7 ЗУТ във вр. с чл. 218, ал. 11 ЗУТ налага извода, че пропускането на срока по чл. 215 ЗУТ преклудира възможността на заинтересованите лица да правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадени жалби в законоустановения срок. В конкретния случай оспорването на Заповед № 1732/20.07.2010 г. на кмета на Община Монтана, с която се одобрява изменението на ПЗР за УПИ VII в кв. 8 по плана на "Младост 1" гр. Монтана е реализирано от Стоян Георгиев Кацаров и Пламен Радославов Трифонов и е обнародвано в ДВ бр. 58/29.07.2011 г. В срока по чл. 215 ЗУТ няма постъпили други жалби срещу процесната заповед, което е преклудирало възможността на живущите в бл. 25 и бл. 27 на ж. к Младост гр. Монтана да бъдат конституирани като жалбоподатели в образуваното съдебно производство по адм. дело 478/2010 г. по описа на Административен съд Монтана. Единствената възможност на заинтересованите лица да участват в производството е било да подадат заявление по реда на чл. 218, ал. 4 ЗУТ до съда, който да ги конституира в процесуалното качество на ответници. Видно от данните по делото живущите са пропуснали да направят това в срок, което окончателно е преклудирало правото им на участие в съдебното производство по оспорване на Заповед № 1732/20.07.2010 г. на кмета на Община Монтана в това число и възможността да обжалват на основание чл. 210, ал. 2 АПК постановеното съдебно решение, тъй като чл. 218 ЗУТ е специален по отношение на чл. 210 АПК. С оглед горното касационните жалби на Росен Велков Русинов в качеството му на домоуправител на бл. 27 вх. А на ж. к. Младост гр. Монтана и на живущите в бл. 25 и бл. 27 ж. к Младост гр. Монтана, подадени на основание чл. 210, ал. 2 АПК, следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по отношение на тях прекратено. Подадената от Стоян Георгиев Кацаров касационна жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Стоян Георгиев Кацаров и Пламен Радославов Трифонов срещу Заповед № 1732/20.07.2010 г. на кмета на Община Монтана, с която се одобрява изменението на ПЗР за УПИ VII в кв. 8 по плана на "Младост 1" гр. Монтана. Съдът е приел, че при издаването на обжалваната пред него заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Съдът се е позовал на назначената по делото тройна СТЕ, правейки извода, че одобреното изменение на ПУП не противоречи на специалните изисквания на ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му свързани с техническите правила и норми относими към спора, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са наведените доводи от страна на касатора за недопустимост на така постановеното решение. Релевираните възражения в тази насока се свеждат до конституирането на "Лавони" ООД като ответник по оспорването на процесната заповед. Както правилно в хода на съдебното производство, първоинстанционният съд е констатирал, конституирането на "Лавони" ООД е направено в противоречие с разпоредбата на чл. 218 ЗУТ и с процесното решение имащо характер на определение е заличил дружеството като страна в производството и е прекратил производството в тази му част. По отношение на Стоян Георгиев Кацаров и кмета на Община Монтана производството е допустимо. Първата група възраженията на касатора по отношение на правилността на постановеното решение могат да бъдат сведени до оспорване на заключението на назначената тройна СТЕ. Настоящата съдебна инстанция напълно кредитира заключението на вещите лица, като го приема за пълно, изчерпателно и безпристрастно изготвено. От фактическите констатации на вещите лица могат да бъдат направени следните правни изводи: Няма нарушение на чл. 26 и 32 от ЗУТ, тъй като са спазени изискуемите отстояния до съществуващите сгради през улицата, а също и до уличните регулационни линии. Не се констатира нарушение на правилата за застрояване разписани в Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ (Наредба № 7 на МРРБ) и по конкретно чл. 81, който урежда комплексното застрояване, каквото в случая се предвижда с процесното изменение на подробния устройствен план. Няма нарушение и на разпоредбата на чл. 108, ал. 3 ЗУТ, тъй като схеми на мрежите на техническата инфраструктура следва да бъдат прилагани към проекта ако с изменението се засягат изградени подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, каквито в конкретния случай не се засягат. В изпълнение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗУТ предвиденото застрояване е конкретизирано. Неоснователно се явява и оплакването в жалбата, че заповедта е немотивирана. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в решение № 3 от Протокол № 9/08.07.2010 г. на общинския експертен съвет по устройство на територията в община Монтана, с която е приет изработеният проект за изменение на плана. Мотиви се съдържат и в обяснителната записка, която е неразделна част от проекта за изменение на ПУП. Няма пречка фактическите основания за издаване на един акт да се съдържат в други документи, които са част от административната преписка. Последната група възражения на касатора относно несъобразяване на предвижданията на процесното изменение със съществуващите към момента места за паркиране, липсата на проекти за ВиК инсталации и електрозахранване, възможността за достъп на хора с увреждания, несъобразяване със Закона за защита от шума в околната среда и Наредба № 6/26.06.2006 г, за показателите за шум в околната среда отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението (МС на МОСВ ДВ бр. 58/18.07.2000 г.) са ирелевантни за настоящия спор, тъй като това са изисквания, които следва да бъдат съобразявани при инвестиционното проектиране, което ще бъде реализирано на базата на подробния устройствен план. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,