Решение № 4544 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на ТП на НОИ София-град чрез ст.юрисконсулт К. Първанов срещу решение 10802 от 04.07.2024 г. постановено по адм. д. 6140/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 2153-21-121/02.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/19.10.2022 год. издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на съдебния акт относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество. Претендира направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Ж. С. Х. чрез адв.Тенева моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на първата инстанция. Претендира за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага на съдът да отмени решението и да отхвърли жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от административния съд. С процесното разпореждане [номер]/19.10.2022 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ София-град от 02.06.2023 год. е поправено разпореждане от 23.12.2019 год. за отпускане на пенсия на Ж. Х. с мотив съгласно констативен протокол на дирекция КПК за заличени данни на осигурителя П ЕНД Б-86 ЕООД, ГЛОБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС ЕООД, КИ КОМЕРС 2017 ООД и посочено правно основание чл. 99, ал.1, т. 2, б. а КСО. Осигурителният орган е приел, че на Х. не е зачетен осигурителен стаж по отношение на дружествата П ЕНД Б-86 ЕООД и ГЛОБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС ЕООД. Позовал се е на резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Ки-Комерс" ООД приключила с Констативен протокол КВ- 5-21-00942282/24.06.2021 год., при която е установено неоснователно подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Издадени са Задължителни предписания ЗД-1-21-00942300 от 24.06.2021 год. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за 36 лица, сред които и за Ж. С. Х. за периода от месец 12.2018 год. до месец 11.2019 год. Данните са служебно заличени. Директорът на ТП на НОИ е приел в решението си, че лицето реално не е изпълнявало трудова дейност предвид установеното в проверките извършени от контролни органи на НАП, ГИТ и НОИ, че дружеството осигурител не е извършвало стопанска дейност, поради което правилно с разпореждането не и е зачетен осигурителен стаж в Ки-Комерс" ООД. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отменил по жалба на Х. решение 2153-21-121/02.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ София град. Обоснована е теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи и в изискуемата форма като са посочени фактическите и правни основания за издаването им. Съдът е намерил възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за основателни. Анализирал е посочената като правно основание за издаване на процесното разпореждане правна норма на чл.99, ал.1, т.2, б.А от КСО, съгласно която за да се измени едно разпореждане по инициатива на органа следва да се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Нито в решението на директора на ТП на НОИ, нито в обжалваното разпореждане са посочени документи /неистински, подправени или с невярно съдържание/, въз основа на които е отпусната пенсията на Х.. Съдът е приел, че установяването на тези факти следва да става по надлежния съдебен ред - с исково производство по ГПК или в производство по НПК. В конкретния случай в административната преписка няма данни кой документ е приет от органа за неистински или подправен или за такъв с невярно съдържание, и който документ да има отношение към отпускането на пенсията на лицето. От друга страна като мотив за постановяване на разпореждането от 19.10.2022 год. органът е посочил съгласно констативен протокол на дирекция КПК за заличени данни на осигурителя П ЕНД Б-86 ЕООД, ГЛОБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС ЕООД, КИ КОМЕРС 2017 ООД. Видно обаче от описа на осигурителния стаж на Х. няма посочен такъв при осигурител П ЕНД Б-86 ЕООД и ГЛОБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС ЕООД. Що се касае до осигурителния стаж при КИ КОМЕРС 2017 ООД пенсионният орган приема, че са налице влезли в сила задължителни предписания за заличаване на данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО издадени на дружеството, съгласно които следва да се заличат данните на 36 лица, между които и тези на жалбоподателката. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че задължителните предписания не са връчени на дружеството по предвидения в закона ред, нито са съобщени на Х., поради което тя не е участвала в производството по издаването им. Позовал се е съдебна практика на ВАС, според която осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания са пряко и непосредствено засегнати от издавания административен акт и търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но са лишени от правото да участват като страна в това административно производство. В настоящия случай Х. не е участвала в производството по издаване на предписанията и органът е бил длъжен да установи всички факти по отношение на трудовата дейност на лицето. Органът обаче е приел, че щом дружеството не е развивало стопанска дейност, то и лицето не е упражнявало трудова дейност. Във връзка с гореизложеното първоинстанционният съд приема, че решението на директора на ТП на НОИ е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Не са събрани доказателства установяващи извода на органа, че лицето не е упражнявало трудова дейност. Посочената като основание за издаване на разпореждането правна норма на чл.99, ал.1, т.2, б.А от КСО не съответства на изложените фактически основания за издаването му, както и събраните по преписката документи. Оспореното решение е прието като постановено при неизяснена в цялост и неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В следствие на така установеното първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, отговорил е на всички възражения на страните, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно установената материална незаконосъобразност на оспорения административен акт като е приел, че същият е издаден при липса на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, тъй като в решението на директора на ТП на НОИ не са посочени кои документи органът счита за неистински, поправени или документи с невярно съдържание, въз осова на които е отпусната пенсията на Ж. Х.. Такива не са установени и в хода на съдебното производство. Възприема се и изводът на съда, че пенсионният орган не е изложил мотиви защо счита, че лицето не е полагало труд при осигурителя КИ КОМЕРС 2017 като правилно съдът не е споделил мотивите на органа, че след като е установено, че дружеството не развива стопанска дейност, то и лицето не е упражнявало трудова дейност. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Следва да се осъди ТП на НОИ София-град да заплати на Ж. Х. разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,