Решение № 12205 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител А. Георгиева, против решение 12521 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 2423/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът С. Н. М., гражданин на Руската федерация, в писмен отговор чрез адвокат Петков и лично в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение в производство по чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София-град, по жалбата на С. Н. М., гражданин на Руската федерация, е отменил Решение 2132 от 01.02.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията дадени с решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на административния орган в тази част е постановено в противоречие с материалния закон. Изхождайки от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства е приел, че са налице фактическите основания за предоставяне на хуманитарен статут, с оглед представения в хода на съдебното военен билет, основаващ според съда, че търсещия убежище подлежи на мобилизация. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Необосновани са изводите на административния съд за наличие в случая на материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 ЗУБ. В случая не се установява, че търсещият убежище е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение в Руската федерация, при което спрямо него не са налице тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, което от своя страна е условие за търсенето на субсидиарна закрила. Приложените по делото актуални справки от дирекция Международна дейност на ДАБ, касаещи Руската федерация не основават наличие на опасност лицето, ако бъде върнато в страната си на произход, да бъде мобилизирано поради наличието на военен билет. В конкретният случай безспорно е установено, че търсещият закрила е лице навършило 42 години към датата на издаване на оспореното решение на председателя на ДАБ и във военния билет е записано, че е отбил задължителната военна служба на длъжност музикант на военни оркестри, получил е военно звание редник и е включен в резерва. От приложена в производството справка на дирекция Международна дейност на ДАБ вх. МД-02-28/24.10.2024 г. се установява, че резервистите са лица от запаса, които са сключили договор с Министерство на обраната, ежегодно получават военно обучение и в определени случаи може обвързването в резерва да се спре, но съгласно общите правила за участие във военни обучения от резерва се призовават редници и сержанти до 40 години, а като част от мобилизацията се призовават мъже от запаса. При така установеното липсват основания за предоставяне на молителя на хуманитарен статут, доколкото не е налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по произход, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. В интервюто на чужденеца изложените причини за напускане на Руската федерация са вътрешно противоречиви, поради твърдения за репресия от властите, въпреки липсата на проблеми с властите и последвалото снабдяване с туристическа виза за България, поради което не може да се приеме същите да са свързани с наличие на реална опасност от тежки посегателства, а по-скоро с интереса му към Европейския съюз. Не може да бъде направен и извод, че поради възможност от мобилизация при завръщането в страната на произход ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Чужденецът е напуснал легално страната си, без да е спрян от местните власти, не е получавал призовка за мобилизация и единствено наличието на военен билет, предвид установеното по-горе, не е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ. При така изложените мотиви обжалваното решението е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество, като се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт в частта му, съдържаща отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение