Решение № 7967 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14175/2015 г.

Решение № 7967 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14175/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. К., от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Иван Жалков, против решение № 78/28.10.2015 г. постановено по адм. дело № 105/2015 г. на Административен съд-Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-070-6500/588/12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е издадено без при това да са изложени конкретни мотиви, както и че съдът не е обсъдил наведените в съдебното производство възражения на жалбоподателката, основани на чл. 28, ал. 2 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Сочи се, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, предвид липсата на посочени в него фактически и правни основания, както и че административният орган не е дал възможност на земеделския производител да участва в проверките и да ангажира доказателства при несъгласие с резултатите от тях. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касаторът, чрез процесуалния си представител прави искане за присъждане на разноските, направени за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор и становище, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 950 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството е започнало по жалбата на С. Г. К., срещу уведомително писмо изх. № 02-070-6500/588/12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното, на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане в размер на 6 490.69 лв по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и й е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3 466.87 лв. С решение № 12/24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 174/2014 г. по описа на Административен съд-Габрово уведомителното писмо е отменено поради неизяснени факти и обстоятелства от значение за преценката, осъществявана по заявлението, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По подадена касационна жалба е образувано адм. дело № 4549/2015 г. на ВАС, четвърто отделение, като с решение № 6088/27.05.2015 г. съдът е отменил решението на Административен съд-Габрово и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на съда, като е приел, че са налице съществени нарушения на процесуални правила, допуснати при първоначалното разглеждане. При това е образувано адм. дело № 105/2015 г. по описа на Административен съд-Габрово, по което е постановено процесното решение № 78/28.10.2015 г., с което жалбата на С. К. е отхвърлена като неоснователна. По същество административният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по СЕПП са такива в действителност, тъй като попадат извън одобрения окончателен специализиран слой на "Площи в добро земеделско състояние". В тази връзка обосновано е прието, че процентът на наддеклариране по СЕПП попада в границата над 50%, което налага отказ на пълния размер на поисканата със заявлението за подпомагане сума по СЕПП от 6 490.69 лв, санкциониране на заявените за подпомагане площи, ведно с налагането на съответни санкции за бъдещ период. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране по отношение на СЕПП над 50%. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ над 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на касатора изцяло е отказано подпомагане по подаденото заявление, по мярката за подпомагане - СЕПП. Изслушаното по делото заключение на СТЕ потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по същата мярка. Поради това, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон не е отпуснал каквато и да било част от поисканата помощ, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой. В конкретния случай по заявлението на С. К. е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. В разпоредбата изрично е записано, че Разплащателната агенция съпоставя данните от заявленията с данните от регистрите, като резултатите от тях се отразяват в уведомителното писмо. Резултатите от административната проверка са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой, и в СИЗП при ДФЗ, поради което и с оглед останалите данни по делото правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. По делото е представено и възражение от С. К. до министъра на земеделието и храните досежно обхвата на актуализирания слой. По него е изготвен и изпратен отговор от министъра, в който е посочено, че след извършени проверки и актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой на К. е допуснат един парцел, който попада в обхвата на окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние". Наред с горното, неоснователно е твърдението на касатора, че АС не е съобразил, че уведомителното писмо не съдържа посочване на фактическите основания, по които е издадено. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания, по които е постановен, поради което не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, сочат площите, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, като ведно с данните от административната преписка отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Още повече, че установеното от фактическа страна, в т. ч. и приобщеното заключение на СТЕ, сочи наличието на всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. Потвърждава се по несъмнен начин, че извън Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане" по СЕПП за 2013 г. попадат общо 11.19ха от декларираните за подпомагане площи, при общо заявени за подпомагане 20.95 ха, поради което и административният орган е посочил и правното основание за отказа, а именно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт са били налице посочените в него фактически и правни основания, то същият е законосъобразен и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. Не намират основание и твърденията на касатора за допуснати нарушения, с оглед правилото на чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки". Административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. урежда правна възможност, а не задължение на административния орган при констатирани нередности при кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно, проверка на място. Поради това и в случаите, в които такива проверки не са извършени, не съставляват закононарушение, в какъвто смисъл е и формираната константна практика на Върховния административен съд. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът е следвало да приеме, че издателят на атакувания пред него акт е установил, че са налице посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ, ведно с наложените санкции. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Наред с горното, оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с идентификацията на заявените парцели. В тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно определени като такива, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. Със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой на площите в добро земеделско състояние за кампания 2013 г. и касаторът не я е оспорил, поради което административният орган е бил длъжен да се съобрази с нея. Заповедта е индивидуален административен акт по отношение на земеделския производител. С нея се създават съответни права на производителите, свързани със заявените от тях за подпомагане, земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой - в този смисъл е и тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Неоснователна е претенцията за присъждане на разноски за водене на делото пред Административен съд-Габрово, тъй като с процесното решение от 28.10.2015 г. съдът е осъдил С. К. да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 300 лв, за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение