Решение № 14245 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16173/2010 г.

Решение № 14245 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16173/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Соня Иванова Попова от гр. Кюстендил, против решение № 1261/12.11.2011 г., постановено по адм. дело № 298/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против писмена покана изх. № РД-20-270/4.08.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Кюстендил. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Кюстендил, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Милена Иванова се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Кюстендил е отхвърлена жалбата на д-р Соня Иванова Попова против писмена покана изх. № РД-20-270/4.08.2010 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Кюстендил за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 1433,52 лв. в резултат на превишаване на определените регулативни стандарти /РС/ по бланки МЗ-НЗОК № 4 за първото тримесечие на 2010 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-08-210/20.07.2010 г. на директора на РЗОК е назначена финансова проверка на д-р Соня Иванова Попова за осъществяване на контрол по изпълнението на броя на определените специализирани медицински дейности /СМД/ и стойността на назначените медико-диагностични дейности /МДД/ за първото тримесечие на 2010 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани в протокол за неоснователно получени суми № РД-20-270/21.07.2010 г. и приложената към него справка за възложените, изпълнените и превишени РС за първото тримесечие на 2010 г. от изпълнител на ПИМП д-р Соня Иванова Попова, директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 1433,52 лв. по сметка на РЗОК. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор /ИД/ № 100199/27.01.2010 г. С протокол № 29/9.02.2010 г. са определени индивидуалните РС за първото тримесечие на 2009 г., като стойността на медицинските направления за медико-диагностична дейност - бл. МЗ-НЗОК № 4 е 1701 лв., с протокол № 29А/10.03.2010 г. стойността на тези направления е коригирана, като е увеличена на 1801 лв. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броя на определените СМД и стойността на назначените МДД могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 и Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му брой на определените СМД и стойността на назначените МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК, представлявана от РЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От съставения при проверката протокол за неоснователно получени суми и приложената към него справка за възложените, изпълнени и превишени РС за първото тримесечие на 2010 г., се установява, че общата стойност на назначените от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени направления за МДД по бланка МЗ-НЗОК № 4 е 3684,77 лв., а стойността на определените с посочените протоколи направления за МДД е 1801 лв., или констатирано е превишение с 1433,52 лв., при отчитане на допустимите превишения от общо 25 %, които са на стойност съответно 10% - 180,10 лв. и 15 - 270,15 лв. От изложеното се налага извода, че е налице щета за НЗОК в размер на 1433,52 лв., доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства за стойност на назначените МДД за първото тримесечие на 2010 г., поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определената с регулативните стандарти стойност на МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Неоснователни са доводите на касатора за късно определяне на РС. Протоколът за определяне на РС за първото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 9.02.2010 г. В чл. 24, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. на НС на НЗОК /Правилата/, издадени на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., е предвидено, че регулативните стандарти се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на ПИМП или СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 1 "Протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД на изпълнител на ПИМП за тримесечие" и Приложение № 2 "Протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД на изпълнител на СИМП за тримесечие", които са неразделна част от индивидуалния договор с ИМП с НЗОК. В § 6 от ПЗР на Правилата е предвидено, че до изготвянето на окончателния брой на назначаваните СМД и стойността на МДД за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения РС за предходното тримесечие. Поради това, че протоколът е връчен почти два месеца преди края на тримесечието, то изпълнителят на медицинска помощ е имал възможност да се съобрази с него. Предвид изискването в цитирания § 6 от Правилата за едновременно съобразяване на РС за предходното тримесечие и на медицинската целесъобразност, то въпреки че не е изследван въпросът за медицинската целесъобразност на извършените назначения, не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила при издаването на оспорения акт. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. всяко тримесечие, към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, НЗОК определя: 1. броя на назначаваните СМД в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2; 2. стойността на назначаваните МДД в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. С чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2010 г. изрично е упълномощен Надзорният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Касае се за законова делегация, въз основа на която са приети Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, с решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл. 4 ЗЗО, съдържаща забрана за администриране на медицинската помощ в областта на задължителното здравно осигуряване, както и на разпоредбите на чл. 5, т. 5 и т. 10 ЗЗО. В решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Според същото решение високоспециализираните дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства и превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде възстановена от лицата, които са я причинили. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието регулативни стандарти. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред касационната инстанция не се претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,