Решение № 12251 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2014 г.

Решение № 12251 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Юнивърсъл пропъртис АДСИЦ, град София, представлявано от изпълнителния директор Милена Любомирова Бондаренко - Петрова против решение № 5574 от 27.08.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 3448/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2141308101 от 04.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, в оспорената му част, потвърдена с решение № 290 от 14.02.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза. По приложението на материалния закон, счита, че условията за упражняване на правото на данъчен кредит са уредени в чл. 71 ЗДДС и в разглеждания случай са изпълнени. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. В. Минкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. " Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Юнивърсъл Пропъртис АДСИЦ, гр. София са установени задължения по ЗДДС в размер на 291 586.54 лева и съответните лихви, резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 294 705.97 лева за данъчни периоди м. 01,м. 02., м. 03., м. 04, м. 05 и м. 06.2011 г. по фактури, издадени от Еления ЕООД и Имобила Сервис Груп ЕООД, както и в частта, в която е извършена корекция на начисления от дружеството ДДС за данъчен период м. 05.2013 г. и упражненото право на данъчен кредит в същия размер по доставка на услуга, с място на изпълнение на територията на страната с данъчна основа 1 662 455.50 лева и ДДС 332 491.10 лева с доставчик MENALIK TRADING Ltd. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че фактурите, издадени от Еления ЕООД, документират авансови плащания по предварителни договори от 08.12.2010 г. и от 13.12.2010 г. с предмет сключване на окончателни договори за покупко - продажба на конкретни недвижими имоти, находящи се в землището съответно на с. Славовица, обл. Пазарджик и с. Априлци, обл. Пазарджик. От представените банкови документи е установено плащане по фактури № 5/12.01.2011 г., № 7/14.02.2011 г. и № 8/29.03.2011 г. От наличните по делото справки от имотния регистър на Агенция по вписванията, съдът е установил, че окончателните договори не са сключени, тъй като с нотариални актове от 22.06.2011 г. продавачът Еления ЕООД е прехвърлил правото на собственост върху същите на имоти на трето лице - Борис консулт строй ЕООД. В хода на ревизията е констатирано също, че доставчикът не е издал данъчни документи по чл. 115 от ЗДДС за корекция на начисления ДДС. При тези фактически данни първоинстанционният съд е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в размер на 284 705.97 лева и съответните лихви за данъчни периоди от м. 01 до м. 05.2011 г. е законосъобразен, тъй като се касае за авансово плащане цена на недвижими имоти, по сделка, която не е осъществена. В тази връзка се е позовал на решението на СЕС по дело С-107/13 ("Фирин") и е посочил, че авансовото плащане не представлява самостоятелно данъчно събитие, а следва да е обвързано от действително извършена доставка на стоки. По фактурата, издадена от Имобила Сървис Груп ЕООД с предмет консултантска услуга, съдът е приел, че не се установява съдържанието услугите, тяхното изпълнение и плащане, а представената фактура и счетоводното й отчитане, не са достатъчни да обосноват възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. По отношение на корекцията в данъчен период м. 05.2013 г. съдът е приел, че се касае за доставка на услуга по протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, с който е начислен ДДС и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 332 491.10 лева при режим на самоначисляване. Съдът е възприел изводите на органите по приходите, че не се доказва изпълнението на услуги по договор от 01.05.2013 г. за менажиране и управление на проект, с предмет проучване и възлагане на проектиране, набавяне на разрешение за строеж във връзка си изграждането на логистичен център от складови помещения, зони за паркиране, офис помещения, търговски площи в оризищата на с. Гелеменово, собственост на ревизираното дружество. Решението е правилно. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от наличните по делото доказателства. Възраженията, че съдът не е взел под внимание големия обем писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, са неоснователни. В решението са обсъдени всички писмени доказателства налични по преписката, която съдържа 175 страници. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил нови документи по спора, освен справката от имотния регистър за Еления ЕООД, която е приложена и в административната преписка. Заключението на назначената ССЕ потвърждава констатациите в ревизионния акт относно счетоводното отразяване на процесните фактури и извършените плащания (с изключение на данните за фактура № 6/28.01.2011 г.). Въз основа на правилно установените факти, съдът е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. По доставките от аления ЕООД правилно съдът е приел, че имат за предмет авансови плащания и вноски във връзка с придобиване право на собственост върху конкретни недвижими имоти. По силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато данъкът стане изискуем. Нормата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС /ред. ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ предвижда, че данъкът става изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 25, ал. 7 /ред ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че по фактури № 6/28.01.2011 г., № 9/29.04.2011 и № 10/25.05.2011 г. не са налице плащания. Констатацията на вещото лице по назначената ССЕ, че по фактура № 6 е налице плащане с вносна бележка, не се подкрепя от останалите доказателства по делото и не следва да се кредитира в тази част съгласно чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Липсата на плащания, към момента на издаване на фактурите обосновава извод за недоказана изискуемост на данъка. Само на това основание правилно съдът е приел, че по изброените фактури не е възникнало право на данъчен кредит в полза на Юнивърсъл пропъртис АДСИЦ. По фактури № 5/12.01.2011 г. № 7/14.02.2011 г. и № 8/29.03.2011 г. по делото е установено, че от ревизираното дружество са направени изходящи преводи към Еления ЕООД, които по размер и дата на извършването им съответстват на така издадените фактури. По отношение на първите две фактури не е спорно по делото, че касаят плащания по предварителен договор от 08.12.2010 г. за покупко - продажба на недвижими имоти, находящи се в с. Славовица, обл. Пазарджик, а последната фактура - предварителен договор от 13.12.2010 г. за покупко- продажба на недвижими имоти в с. Априлци, обл. Пазарджик. От представената по делото справка от имотния регистър при Агенция по вписванията, правилно съдът е установил, че правото на собственост върху имотите, предмет на предварителните договори не е придобито от ревизираното лице, тъй като същите имоти са продадени на трето лице в предвидената от закона нотариална форма. При това положение законосъобразно е прието, че авансът е платен без основание, тъй като се отнася до доставка, която не е изпълнена. Основателно в тази връзка е и позоваването от съда на тълкуването, даденото в решението на Съда на ЕС по дело С-107/13. По отношение фактурата, издадена от Имобила Сървис Груп ЕООД, правилно съдът е приел, че не се установява извършването на конкретни услуги, които да породят настъпването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и възникване на правото на данъчен кредит. По тази доставка, бланкетно описана като консултантски услуги освен фактурата и данни за счетоводното й отразяване при жалбоподателя, други доказателства въ връзка с изпълнението й не са събрани по делото. По отношение корекцията в данъчен период м. 05.2013 г. по делото е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит при режим на самоначисляване за доставка на услуга по договор с кипърското дружество MENALIK TRADING Ltd с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В случая от ревизираното лице не са ангажирани доказателства във връзка с изпълнението на услугите, в това число и доказателства за заплащането им, поради което правилно е прието, че не са налице основания по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС за самоначисляване на данъка от получателя. По изложените съображени, решението, с което е отхвърлена жалбата на Юнивърсъл Пропъртис АДСИЦ, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,