Решение № 258 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2008 г.

Решение № 258 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производство по реда на чл. 218а, б. "б" ГПК (отм). Образувано е по к. жалба на И. Д. Т. от гр. В. против въззивно решение № 251 от 20.12.2007 г. по в. гр. д 293/2007 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 495 от 25.04.2007 г. по гр. д. № 181/2006 г. на Варненски окръжен съд. Предявен иск срещу О. В. с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение на имуществени вреди, причинени от кмета на общината с бездействие, е бил отхвърлен изцяло от първостепенния съд. В касационната жалба се релевират основанията за неправилност на решението по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм). Съображения са изложени във връзка с неговата незаконосъобразност, доколкото решаващият съд е приел, че вредоносното бездействие на кмета не покрива състава на административна дейност. Процесуално нарушение е, че не са обсъдени доводите и съображенията на ищцовата защита за дефинитивните признаци на административната дейност и действията по повод на административна дейност. Поддържа се и необоснованост на фактическия извод за наличие на договор за поръчка, няма доказателства за такъв договор. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Наблюдаващият прокурор от В. к. п. изтъква, че при постановяване на решението съществени процесуални нарушения не са допуснати и същото е законосъобразно . По отношение на касационната жалба се заявява становище, че същата е неоснователна. Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж от ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С исковата молба е бил предявен иск за обезщетение на имуществени вреди в хипотезата на чл. 1 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) и като основание за търсената отговорност от О. В. е изтъкнато бездействието на Кмета във връзка с решение на Общински съвет гр. В. да издаде заповед в съответствие с чл. 14 от Наредба № 9/26.06.2000 г. на МЗ, съответно отказа му да сключи с ищеца договор за управление на здравно заведение, след конкурс, спечелен от последния. По реда на цитираната наредба е проведен спечеления от ищеца д-р Т конкурс, в който Общинския съвет е упражнил компетентността на общо събрание (чл. 147, ал. 2 от ТЗ )по отношение на "ДКЦ-III гр. В., като публично ЕООД. Безспорно с посоченото лице не е сключен договор и не са предприети действия по назначението му за управител от страна на Кмета на О. В., последният е обжалвал решението на Общинския съвет по административен ред, като между страните е влязло в сила определение № 9992 от 10.11.2003 г. по адм. д. № 9160/2003 г. на ВАС. По реда на инстанционния контрол Върховен административен съд е приел, че оспорените решения нямат белезите на индивидуален административен акт и не подлежат на съдебно административен контрол, касае се за волеизявление от гражданско-правно естество. При тези обстоятелства Варненски апелативен съд е формирал извод, че предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ в случая не са налице, тъй като нито при вземане на решението от Общинския съвет, нито при неизпълнието от страна на Кмета на гр. В., се касае за административна дейност, следователно и бездействието не е при или по повод на такава. Касае се за волеизявления или действия, относими към гражданското право. Изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В исковата молба са обстоятелствено изведени условията за допустимо предявяване на иска и елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДВПГ, като по същество се поддържа, че независимо от характера на решението на общинския съвет, което може и да не е административен акт (а волеизявление по управление на едно търговско дружество), задължението на кмета да изпълни това решение е в обема на административните му задължения, следователно попада под хипотезата на чл. 1 от закона. Като не е възприел довода за относимост на всички действия или бездействия на Кмета към обсега на дейност, за която държавата, респ. общините носят отговорност по специалния ред на чл. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. При формиране на решаващия си извод относно правната природа на вредоносното за ищеца бездействие от липсата на назначение и сключването на договор, въззивният съд е изложил правни съображения по аргумент за връзката и обусловеността между качеството, в което е действал общинския съвет като орган при формиране на воля за възлагане на управление в ЕООД с държавно или общинско имущество, и действията на Кмета на гр. В. в същата процедура. Независимо от кого са предприети, тези действия нямат характера на индивидуален административен акт и бездействията не влекат последиците, свързани с административна дейност, щом се отнасят до формиране на волеизявление по един фактически състав, насочен към сключването на договор. Неприемлива, вътрешно противоречива е тезата на касатора, че макар решението на общинския съвет по протокол № 22/2.02.2001 г. да не е индивидуален административен акт, същото поражда административно по своя характер задължение спрямо своя адресат, в случая кмет на съответната община. При така развилото се правоотношение между страните по делото, нито кметът на гр. В. е действал спрямо ищеца като орган изпълнително-разпоредителен орган на общинската власт, т.е., като същинска администрация, нито ищецът е бил в досег с правомощията му в качество, което да го легитимира в материалноправен смисъл, съгласно чл. 1 от ЗОДОВ. Оплакването за съществено процесуално нарушение при решаващата дейност на съда във връзка с чл. 188, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Въззивният съд не е оставил правните доводи на ищцовата страна без обсъждане, тъй като е дал правно обоснован отговор в обратния смисъл на поддържаната от защитата на касатора теза. Варненски апелативен съд правилно е определил приложното поле на специалния закон. В случая се касае за регламент, при който органите на управление формират съответната воля. Коментирана е правната фигура на договор за поръчка, но тази правна квалификация не е решаваща за отрицателното определение, че в случая не се касае за административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Не се касае и за неправилен фактически извод от страна на въззивния съд при общата дефиниция на отношенията като мандатни, поради което и доводите за необоснованост на решението не следва да бъдат споделени. Ето защо Върховният касационен съд следва да остави в сила обжалваното решение на Варненски апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.