Решение № 3716 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2010 г.

Решение № 3716 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 517 от 25.06.2010 г., постановено по адм. д. 309/10 г. Административен съд - София област, първи състав, е отхвърлил жалбата на Стоянка Илиева Андонова от гр. София срещу Заповед № СП- 26/12.03.2010 г. на Областния управител на Софийска област. С решението съдът е оставил без разглеждане искането на Стоянка Илиева Андонова за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и е прекратил производството по делото в тази му част. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Стоянка Илиева Андонова от гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София област е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София област и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба Областен управител на Област София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Стоянка Илиева Андонова от гр. София срещу Заповед № СП- 26/12.03.2010 г. на Областния управител на Софийска област, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "старши експерт - човешки ресурси" в отдел "ПНиАИО", дирекция "АПОФУС" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. поради съкращаване на длъжността. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните по делото - дали е налице действително съкращение на заеманата длъжност от жалбоподателката. Преди да отговори на спорния въпрос административният съд е дал тълкуване на понятието "длъжност в администрацията", след което е посочил, че за да е налице съкращение на такава длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да са налице две кумулативни условия: тази длъжност вече да не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и да не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. По отношение на първата предпоставка е посочено, че тя е налице, тъй като заеманата длъжност "старши експерт - човешки ресурси" в отдел "ПН и АИО" на обща администрация вече не съществува като нормативно определена позиция. Обсъждайки събраните по делото доказателства административният съд е приел, че в случая е налице и втората кумулативна предпоставка, тъй като длъжността е престанала да съществува в новото щатно разписание като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Този извод е изграден на база на извършен анализ на длъжностните характеристики на закритите две длъжности "старши счетоводител" в отдел"Финансово-стопански дейност и счетоводство" и "старши експерт - човешки ресурси" в отдел "Правно-нормативно и административно-информационно обслужвана" и на новосъздадената длъжност "старши счетоводител - човешки ресурси" в дирекция "АПОФУС", при който е установено, че липсва идентичност между съкратените и новосъздадената длъжност, тъй като има съществено изменение на служебните задължения чрез допълването им, както и въвеждането на допълнителни изисквания за заемана на длъжността. Прието е, че е налице фактическо премахване на длъжността като позиция в длъжностното разписание, като прехвърлянето на присъщите дейности на една длъжност към друга е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. На база на изложеното е направен извод за осъществен фактически състав на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел за неотносимо към спора възражението, че числеността на персонала в общата администрация е останала непроменена, като е посочил, че чл. 7, ал. 4 от Закона за администрацията не предвижда всяка промяна в структурирането на общата администрация да е обусловено от намаляване на числеността й, като определящото в случая е създаването на ново длъжност в дирекция АПОФУС", която по длъжностна характеристика е различна от тази, заемана от жалбоподателката. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. не поражда задължение за органа по назначаването да извърши подбор, като преценката му кого да освободи от длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което не са обсъдени оплакванията на жалбоподателката за липса на извършен подбор. Административният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателката, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна, тъй като е издадена преди влизане в сила на новото щатно разписание. В тази връзка е посочено, че няма спор относно датите на издаване на процесната заповед и на заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание, но в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение изрични е посочено, че то настъпва от 15.03.2010 г., т. е. не от датата на издаване на заповедта - 12.03.2010 г., а от датата на влизане в сила на новото щатно разписание, като по този начин действието на акта е отложено занапред. Изложени са мотиви, че преценката за законосъобразност се извършва към датата на пораждане на действие на заповедта, към който момент новото щатно разписание вече е породило своите правни последици. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на обжалваната заповед. По отношение на направеното искане за възстановяване на заеманата длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение е прието, че то е недопустимо, тъй като възстановяването е последица от отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и за него е достатъчно само служителят да се яви в двуседмичен срок съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Постановеното решение на Административен съд - София област е правилно и законосъобразно. Макар в в касационната жалба да се сочат всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., без да съобрази, че и съкратената и новосъздадената длъжност са експертни и основната цел на заеманата длъжност от жалбоподателката не е различна от тази на новосъздадената длъжност. Твърди се още, че административният съд е тълкувал превратно материалния закон относно момента на влизане в сила на новото щатно разписание и датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - дали е налице действително съкращение на щата. Изложените в тази насока мотиви от първоинстанционният съд са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването относно изводите на съда за заличаване на заеманата длъжност от жалбоподателката като система от като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В тази връзка административният съд е направил твърде подробен анализ на длъжностните характеристики на длъжностите, които се съкращават и новосъздадената длъжност. Извършените на база на този анализ изводи са логически обосновани. Важно и същественото в случая е не основната цел на длъжността, а обстоятелството, че при новосъздадената длъжност е с по-широк обем от функции и задачи, с въвеждане на допълнително изискване за заемането й, поради което тя е съвсем различна от длъжността, заемана от жалбоподателката, която е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания. Неоснователно е и оплакването на касатора относно невъзприемане от страна на административния съд на направеното възражение за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради издаването й преди влизането в сила на новото щатно разписание. Обжалваната заповед е издадена и връчена на 12.03.2010 г., но в същата изрично е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 15.03.2010 г. - датата на влизане в сила на новото разписание на длъжностите, от която дата заповедта е породила своето правно действие и към който момент е било налице фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. В този смисъл в съдебната практика е решение № 5084 от 22.05.2007 г. на ВАС, пето отделение, постановено по адм. д. № 1188/07 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,