Решение № 2030 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11894/2008 г.

Решение № 2030 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11894/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Нови Искър" при Столична община, против Решение № 768/10.07.2008 г. по адм. д. № 3041/ 2008 г. на Административния съд София-град, с твърдения за недопустимост на същото, като постановено по недопустима жалба а по същество за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на същия, отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В съдебно заседание чрез процесуалният си представител поддържа становището си за неправилност на съдебния акт и представя писмени доказателства в подкрепа на същото. Ответника по касационната жалба в съдебно заседание чрез процесуалният си представител оспорва основателността на същата. Твърди, че е наследник по завещание на Елена Трайкова Николова извършено въз основа на с саморъчно завещание от 16.03.1999 г. на Георги Трайков Николов, единствен законен наследник на Елена Трайкова Николова, починал през 2001 г., което установява с писмени доказателства. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по отношение на Недко Георгиев Златков не са били налице предпоставките да подаде искане за издаване на удостоверение по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е наследник на наследодателката Елена Трайкова Николова. По тази причина за него липсва правен интерес да обжалва издадената по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ заповед на Кмета район "Нови Искър" при Столична община, което прави жалбата му процесуално недопустима. Административния съд се е произнесъл по недопустима жалба, което води до недопустимост на съдебния акт и се налага обезсилването му. Касационната страна е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 3041/2008 г. на Административния съд София град е било образувано по жалба на Недко Георгиев Златков, срещу Заповед № РД-09-232/25.04.2008 г. на кмета на район "Нови Искър" при Столична община, с правно основание по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗЗ, с която като свободни от застрояване от бивш земеделски имот № 101892, нанесен в помощния план по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗЗ на с. Войняговци, к. л. № Б- 12-6- Б, с площ по графични данни от 1 544 кв. м. по скица № 13.5/27.03.2008 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, попадащ в границите на урбанизирана територия, определени със ЗРП на с. Войняговци, одобрен със Заповед № РД-16-077/ 9.04.1990 г., са определени "0" кв. м. Въз основа доказателствата по делото и заключението на съдебно- техническата експертиза административния съд е приел, че част от имот № 101892 с площ от 55 кв. м., обозначена с червен цвят по скицата на вещото лице, заключена между букви А-Б-З-Ж-А попада в дере на река а останалата част от същият имот с площ от 1 489 кв. м., заключена между букви Б-В-Г- Д-Е-Ж-З-Б и оцветена със зелен цвят по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от съдебното решение, е свободна от застрояване. Мероприятието за което е имало отреждане но ЗРП на с. Войняговци, одобрен със Заповед № РД-16-077/9.04.1990 г.- "игрище", не е реализирано. По доводите на ответника, че производството по издаване на административния акт е отпочнало по искане на лице, което не е правоимащо по смисъла на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение съдът е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не е такова за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, което се извършва от друг надлежен орган а е по определяне застроените и свободните от застрояване площи. Споровете за собственост в тези случаи са ирелевантни а при наличието им следва да бъдат разрешавани по друг ред. По тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта на кмета на район "Нови Искър" при Столична община в частта й, с която площта от 1 489 кв. м. от имота заключена между букви Б- В- Г- Д- Е- Ж- З- Б и оцветена със зелен цвят по скицата на вещото лице Василка Дамянова, представляваща неразделна част от решението, е определена като застроена и е определил същата част като свободна от застрояване а за останалата част от имота с площ от 55 кв. м., заключена между букви А- Б- З- Ж-А и оцветена с червен цвят по скицата на вещото лице е определил като застроена, поради което в тази част е отхвърлил като неоснователна жалбата на Недко Георгиев Златков, от. Войняговци. Решението е неправилно. На първо място са неоснователни доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба. Пред касационната инстанция ответника по жалбата представя писмени доказателства- препис от саморъчно завещание на Георги Трайков Николов, бивш жител на с. Войняговци и удостоверение за смъртта и наследниците на Елена Георгиева Трайкова, от които е видно, че Георги Трайков Николов на 16.03.1999 г. е съставил саморъчно завещание, с което завещава в полза на Здравка Златкова и Недко Георгиев Златков цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към деня на своята смърт. Същият, видно от удостоверение за смъртта и наследниците № 31/15.04.2005 г., издадено от кметството с. Войняговци при Столична община, е починал през 2001 г. и е единствен наследник на Елена Трайкова Николова. Въз основа на саморъчното завещание, обявено с протокол от 21.02.2001 г. на Нотариус Стойка Пашова, към деня на откриване на наследството на Георги Трайков Николов, жалбоподателят пред административния съд Недко Георгиев Златков е бил наследник по завещание спрямо имуществото оставено в наследство от завещателя, в това число и това, оставено от неговата майка Елена Трайкова Николова, починала през 1976 г. поради което за него е бил налице правен интерес да оспори заповедта на кмета на Район "Нови Искър" при Столична община по съдебен ред. Това от своя страна прави решението на Административния съд София-град за процесуално допустимо, като постановено по допустима жалба. По същество решението на административния съд обаче е неправилно, поради необоснованост на същото. За да обоснове съдебния си акт и отмени заповедта на кмета на Район "Нови Искър" при СтО първоинстанционния съд се е позовал единствено и изцяло на заключението на назначената техническа експертиза. Въз основа заключението на същата съдът е приел, че свободни от застрояване са 1 489 кв. м., оцветени със зелен цвят по скицата на вещото лице, а като застроени е определил 55 кв. м., оцветени с червен цвят по скицата, представляваща неразделна част от решението му. При постановяване на решението си, съдът не е съобразил с приложеният Акт за общинска собственост № 1193/29.05.2000 г. от който е видно, че процесния имот, ведно с други имоти попада в УПИ I, от кв. 8 по плана на с. Войняговци, целият с площ от 27 540 кв. м., представляващ бивше поречие, а към съставянето на акта футболно игрище. Допълнително пред касационната инстанция се представят писмени доказателства- АЧОС № 1751/27.08.1997 г., удостоверение за търпимост № ТК-94-ЕД/12.07.2008 г. на главния архитект на София. С АЧОС се удостоверява, че като частна общинска собственост е актувана сграда, застроена на 25 кв. м., на два етажа, находяща се до спортния терен на с. Войняговци, ползвана за съблекалня. В удостоверението за търпимост се излагат обстоятелства сочещи на това, че горната сграда е построена преди 1987 г., както и това, че на място има изградени игрище с размери 70/100 м., малко игрище с размери 16/30 м., които обстоятелства са дали основание на главния архитект да приеме, че са налице условията на § 16 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на строежите. Представено е и удостоверение № 1731/18.08.1998 г. на Кметството с. Войняговци за наличието на футболно игрище. При наличието на тези доказателства, са необосновани изводите на административния съд за липсата на мероприятия, характеризиращи 1 489 кв. м. от терена като свободни от застрояване. Същите не се подкрепят всички от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. Това води до извода за необоснованост на решението на същия съд, което налага отмяната му и връщането му за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи статута на имота като назначи нова експертиза, която след като се запознае с писмените доказателства представени пред първоинстанционния съд и тези в касационното производство и извърши оглед на място да даде заключение за извършени застроявания в имота, предмет на искането пред административния орган преценени през разпоредбите на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение