Решение № 8205 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от С. Е. Г., чрез пълномощника адв. Митрева, на влязлото в сила решение 9956 от 26.06.2024 г. по адм. дело 4644/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Искателят излага съображения, че са налице предпоставки по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като решението, чиято отмяна се претендира, е постановено в рамките на висящ съдебен спор със същия предмет - адм. дело 538/2024 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Твърди, че адм. дело 538/2024 г. по описа на АССО е първо по ред образувано административно дело при спазване правилата на местната подсъдност. В съдебно заседание искателят не се явява и не се представлява. Ответникът заместник-началникът на 01 Районно управление Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР), редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез процесуален представител, развива съображения за неоснователност на искането. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на ВАС, пето отделение, намира искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава XIV от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на посочената разпоредба е постановено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по т. дело 4/2010 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предмет на отмяна в настоящото производство е решение 9956 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело 4644/2024 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на С. Е. Г. срещу заповед 24-VI-78-0144/27.04.2024 г. на заместник-началника на 01 РУ-СДВР, с която на основание чл. 41, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, предл. второ, вр. чл. 21, т. 7 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. След извършена служебна проверка по адм. дело 538/2024 г. по описа на АССО се установява, че с определение 967 от 24.07.2024 г., постановено по същото дело, е оставена без разглеждане жалбата на С. Е. Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 24-VI-78-0144 от 27.04.2024г., издадена от заместник-началника на 01 РУ СДВР на основание чл. 42 от ЗООРПСМ и производството по делото е прекратено. АССО е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК поради наличие на влязло в сила съдебно решение по същия спор между същите страни по адм. дело 4644/2024 г. по описа на АССГ. С Определение 9934 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело 8555/2024 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е оставено в сила определение 967 от 24.07.2024 г. на АССО, постановено адм. дело 538/2024 г. Съдът намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решение 9956/26.06.2024 г., постановено по адм. дело 4644/2024 г. по описа на АССГ, както твърди искателят. С постановения от АССО съдебен акт - определение, съдът е приел жалбата за недопустима, поради това, че по това оспорване има влязло в сила съдебно решение и спорът между същите страни, на същото основание и със същото искане, не е разгледан по същество. Не са налице противоречиви съдебни решения, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 от АПК. Наведените в молбата доводи засягат правилата за определяне на местната подсъдност. Съгласно чл. 134, ал. 2 АПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Пропускането му обосновава местна компетентност на административния съд, който е обявил делото за решаване. В случая административният орган е изпратил жалбата на С. Г. срещу ЗПАМ 24-VI-78-0144 от 27.04.2024г. на заместник-началника на 01 РУ СДВР, както на АССО - образувано е адм. дело 538/2024 г., така и на АССГ образувано е адм. дело 4644/2024 г. По адм. дело 4644/2024 г. по описа на АССГ е проведено открито съдебно заседание на 19.06.2024 г., събрани са ангажираните от страните доказателства и е даден ход по същество на спора. Няма данни въпросът за местната неподсъдност на административноправния спор да е повдиган по възражение на страна или служебно от съда. Възможността за това е преклудирана с приключването на откритото съдебно заседание, проведено по делото на 19.06.2024 г., за което страните по делото са били редовно призовани. Пропускането на предвидения в чл. 134, ал. 2 АПК срок за възражение, включително и служебно от съда, обосновава местна компетентност на административния съд, който е обявил делото за решаване. В настоящия случай това е бил АССГ. Предвид произнасянето на АССГ с решението, чиято отмяна се иска, и при наличие на основанието по чл. 159, т. 6 от АПК, АССО е оставил жалбата на С. Г. без разглеждане и е прекратил образуваното пред него адм. дело 538/2024 г. Определението на АССО е влязло в законна сила на 24.09.2024 г. В случая не са налице елементите от фактическия състав на хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК няма данни за два влезли в сила съдебни акта с еднакви страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. Предвид изложеното, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно и трябва да се отхвърли, като се присъдят на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран, Върховният административен съд, тричленен състав на ВАС, пето отделение