Решение № 4553 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2018 г.

Решение № 4553 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Йовчев от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Димитров, против решение № 32 от 22.02.2018 г., постановено от Административен съд- Кюстендил, по адм. д. № 36/2017 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател развива съображения, че административният орган в нарушение на чл. 26 АПК е ограничил възможността му да предприеме действия и да представи доказателства за уведомяване на органа за невъзможността да изпълни поетия петгодишен ангажимент по обективни причини – невъзможност да обработва взетата под наем земя от община Трекляно. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че е бил уверен от страна на общината, че първоначално договорът за процесните парцели ще се сключи за една година, а впоследствие ще се сключи за пет и повече години, но е бил подведен. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган, изложени в оспорения акт, че касаторът в качеството си на земеделски стопанин не е спазил установените в чл. 4, ал. 1, т. 3 от приложимата Наредба изисквания да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел за неоснователни доводите за наличие на изключението, визирано в нормата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 11/2008 г., защото заявлението не се явява ново по смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2008 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на П. Йовчев за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 32 от 22.02.2018 г. е отхвърлена жалбата на П. Йовчев против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 02-100-6500/2336 от 29.11.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден П. Йовчев да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размерна 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли оспорването решаващият състав на Административен съд - Кюстендил е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП и чл. 20а от ЗПЗП. Първоинстанционният съд е преценил, че атакуваният акт е произнесен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В решението е установено е, че актът е постановен в изискуемата писмена форма с изложени съображения по приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за констатирани неспазени изисквания по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г., които съставляват мотиви на акта, от което е изведено заключение за спазване на изискването по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е изложил правни изводи по оплакването на жалбоподателя е, че не е уведомен по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като е констатирал, че това нарушение не води до друга фактическа обстановка от приетата от органа и не налага формиране на други правни изводи, различни от тази в оспорения акт, поради което същото не е съществено. Установено е, че в случая за заявените парцели няма писмен договор за наем между жалбоподателя и община Трекляно, нито договор за аренда по правилата на Закона за арендата в земеделието, както и че такъв договор не е бил приложен към заявлението за подпомагане. Съдът е посочил, че от заключението на назначената по делото експертиза при извършената от експерта проверка в не е открит договор за наем с жалбоподателя, а по данни от общината за стопанската 2012/2013 г. е било възможно изчертаване на имотите без да се представя договор за наем или други документи. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че липсват доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства за неизпълнение на нормативното изискване за подаване на ежегодно заявление за подпомагане. Съдът е преценил, че в процесния случай се касае за неспазване на договорни отношения между гражданскоправни субекти, като липсата на писмен договор за наем за заявените парцели със срок на действие, най-малкото съвпадащ със срока на поетия многогодишен ангажимент, води до евентуална предвидимост за жалбоподателя на поведението на наемодателя по неговото отстраняване от парцелите още от деня, в който е поет ангажимента. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не е осъществено нарушение, представляващо касационно основание, което изисква неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с жалба против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селскостопанските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. изх. № 02-100-6500/2336 от 29.11.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подал Общо заявление за плащания на площ за кампания 2012 г. на 24.04.2012 г. с УИН 10.10.0512/42039 и е заявил участие по СЕПП, СНДП и и по мярка 211 /Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба се развива тезата, че административният орган е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с липсата на уведомяване по чл. 26 от АПК по телефона и нарушение на чл. 35 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице нарушение на чл. 26 от АПК, защото съобщаването по чл. 61, ал. 3 от АПК чрез поставяне на таблото за съобщения е извършено без органът да изпълни задължението по чл. 26, ал. 2 от АПК да уведоми лицето по телефона, който е посочен в заявлението за подпомагане. Това нарушение е преценено правилно като несъществено, с оглед липсата нарушаване или ограничаване правото на защита на жалбоподателя, защото същият е имал възможност да изложи възраженията си в жалбата по делото и в хода на съдебното производство по спора, включително да иска и представя доказателства по тях. Съдът точно е отчел и факта, че съдържанието на писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК е възпроизведено в оспорения акт без съществени допълнения или изменения в предмета на административното производство и фактите по случая, като няма доказателства за различна фактическа обстановка, от приетата от административния орган, което не налага формиране на други правни изводи, различни от тези в процесния акт. Съдът правилно е приел, че не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства. В чл. 15 от Наредба № 11/2008 година е въведено задължението за земеделския стопанин да уведоми разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в 10 дневен срок, като в § 1, т. 3 от ДР са изброени изрично кои са тези обстоятелства: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. В конкретния случай казусът не попада в нито един от уредените случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства за мярка 211. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че липсата на писмен договор за наем за заявените парцели със срок на действие, най-малкото съвпадащ със срока на поетия многогодишен ангажимент, води до евентуална предвидимост за жалбоподателя на поведението на наемодателя по неговото отстраняване от парцелите още от деня, в който е поет ангажимента, а неучастието на касатора в проведения търг, касаещ процесните имоти и очевидно неудачно развитие на отношенията му с община Трекляно, в качеството й на наемодател на имотите не е и не би могло да бъде основание за отмяната на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. Кандидатите за подпомагане по процесната мярка са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелствани район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Посочените норми са формулирани кумулативно от издателя на визирания нормативен акт и определят от кога възникват посочените задължения - това е момента след първото компенсаторно плащане, като след него се приема, че е поет петгодишният ангажимент. Съобразно определението, дадено в § 1, т. 1 от ДР от Наредбата "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд е посочил правилно, че първото компенсаторно плащане по мярка НР1 е извършено на 20.12.2012 г., като след посочената дата за жалбоподателя е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. По делото не е спорно обстоятелството, че от страна на земеделския стопанин не е подадено заявление за стопанската 2014 г., което на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е довело до законосъобразно изключване от подпомагане и възстановяване на получените до момента компесаторни плащания. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,