Решение № 7152 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2012 г.

Решение № 7152 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тихомир Иванов Тончев от гр. Димитровград срещу заповед рег. № К-12037 от 23.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административния акт съгласно чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. По същество се иска се неговата отмяна поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт. След като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с главен инспектор Тихомир Тончев - началник на РУП - Димитровград, поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта - в случая 01.12.2011 г. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Страните не спорят, че към 07.11.2011 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 25 години, 8 месеца и 24 дни, от които 18 години, 2 месеца и 13 дни са на длъжност за държавен служител в МВР, което се установява и от представената по делото справка рег. № 24350/08.11.2011 г., с което са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Ето защо настоящият тричленен състав не възприема доводите, изложени в жалбата за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата, в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт, предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР изцяло по инициатива на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията на касатора. С изменението на т. 13 (ДВ, бр. 88/2010 г.) е предвидена възможност от 01.01.2011 г. пенсионирането при условията на чл. 69 от КСО да се извършва и по искане на служителя, но не е отнето правото на административния орган да инициира това. В закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно изискване за изготвяне на предложение, тъй като в разпоредбата на чл. 268 от ППЗМВР е предвидена само правна възможност, а не задължение. Следователно наведеният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР. В т. 1 е регламентирано самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно пределна възраст за служба в МВР - 60 години, като прилагането й не е свързано с наличието на условията на чл. 69 от КСО, каквото е изискването на т. 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. В т. 2 е регламентирано друго самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази норма обаче се прилага, когато кумулативно са налице двете предпоставки, а именно навършване на възраст и осигурителен стаж, но и тя не е свързана с чл. 69 от КСО. Неоснователно е и направеното искането за спиране на настоящото производство и сезиране на Конституционния съд поради противоречие на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с нормите на чл. 6 и чл. 48 от Конституцията на Република България. С редица свои решение Конституционният съд се е произнесъл по аналогични случаи, като е приел, че ограничаването правата на определени социални групи граждани е допустимо според основния закон, когато тези ограничения са обществено необходими. В случая се касае до ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции, определени от основните задачи на МВР, визирани в чл. 6 от ЗМВР, като защита на националната сигурност; противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество; защита при бедствия и редица други, свързани с опазване на обществения ред. С Решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г. е прието, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер, а подлежи на определени ограничения от обективен и субективен характер. Настоящият състав счита, че в случая законодателят е предвидил този ред на пенсиониране, а също и по-ниска пределна възраст за работа в МВР именно като такива ограничения с оглед спецификата на работата на служителите в МВР. Предвид горното настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, при което същата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение