Решение № 1889 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2013 г.

Решение № 1889 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Красимира Темелкова, против решение № 2973/7.05.2013 г. по адм. дело № 9877/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 27-ми състав. С последното, по жалбата на Людмил Петров Нанков е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-120-6500/1010/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано плащане на субсидии по подаденото от земеделския стопанин заявление за финансово подпомагане и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че актът не е издаден в предвидената от закона форма, предвид съставените в писмото подробни таблици, отразяващи индентификационния номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната и установена площ, ведно с описание на съдържанието на съответните колони. Сочи се наличието на фактически и правни основания за издадения отказ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Людмил Петров Нанков от с. Гаганица, община Берковица, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Людмил Петров Нанков, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-120-6500/1010/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Актът обективира пълен отказ за плащане на субсидия по подаденото от земеделския стопанин заявление за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ за кампания 2011 г. относно три БЗС в землището на с. Гаганица и наложена на земеделския производител санкция за бъдещ период, в размер общо на 249.04 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но е незаконосъобразно поради неспазване на предвидената от закона форма. Разплащателната агенция е установила наличието на застъпени площи, заявени от повече от един кандидат, при което на земеделския производител е изпратено писмо изх. № 02-120-6500-4008/7.10.2011 г., с указания за изясняване принадлежността на двойно заявените площи. За да постанови горепосочения резултат, решаващият състав е констатирал, че жалбоподателят е представил доказателства, установяващи правото му на ползване за площите, относно които е установено застъпване. Въпреки проведената процедура по изясняване на застъпванията и представените документи, ответникът не е извършил корекции, а приел за застъпени част от терените, в посочения в уведомителното писмо размер от 0.26 ха, без при това да излага мотиви по какъв начин ги определя като такива. Съдът е посочил, че не става ясно на какво се дължи и приетата като недопустима за подпомагане площ от останалите два БЗС, при положение, че по данни от ИСАК са констатирани разминавания с допустимия слой в размер само на 0.01 ха. От данните по делото се установява, че Людмил Петров Нанков е подал общо заявление за плащания на площ за кампания 2011 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 12/160611/50833 за финансово подпомагане по СЕПП и НР2. За декларираните площи по СЕПП е поискана финансова помощ в размер на 266.58 лв., при оторизирана сума от 0 лв. и наложена санкция в размер на 154.57 лв. по тази мярка, а по НР2 - заявени 162.92 лв., оторизирани - 0 лв. и наложена санкция за бъдещ период от 94.47 лв. Едно от основанията за отказ от финансово подпомагане е това по чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. - тъй като за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Видно от данните по делото, при осъществена административна проверка е установено, че един от парцелите, декларирани от жалбоподателя се "застъпва", т. е. съвпада със заявен от друг кандидат земеделски блок. В тази връзка и въз основа приобщените по делото доказателства, в т. ч. заключението по допуснатата СТЕ, възприето като обективно и компететно дадено, съдът е приел, че относно това БЗС /№ 14297-966-3-1/, жалбоподателят е представил документи за собственост, установяващи правото му на ползване за същия имот, а оттам и че застъпването е следвало да бъде разрешено в негова полза. Още повече, че за ползването от другия земеделски стопанин, от РА не са представени никакви доказателства /не е ясно кой е той, липсват карти на застъпването/ и не е установено изпълнение на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, едва след която административният орган може да откаже изплащане на субсидия за застъпените площи. В резултат е направен изводът, че незаконосъобразно на Людмил Нанков е отказано получаването на субсидия и му е наложена санкция за бъдещ период, при все че установената застъпена площ е следвало да бъде потвърдена в негова полза. По тези съображения съдът отменил оспореното пред него уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредбата, когато за една и съща площ, за която има установено застъпване са представени документи, доказващи правното основание за ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, отказва плащане за застъпените площи на всички кандидати. Съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредбата, когато само един от кандидатите е представил документи, установяващи правно основание на ползването, РА одобрява плащането на субсидия за него, а относно останалите застъпени площи прилага чл. 18, като отказва изплащане на субсидии на кандидатите и им налага санкции съгласно Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Наред с това, в Инструкция за попълване на декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един заявител е посочено, че когато повече от един от засегнатите стопани предоставят документи относно правото на ползване на застъпените площи и не може да се постигне еднозначно изясняване на принадлежността им, двойно заявените площи се изключват от заявленията на всички стопани. Данни в посочения смисъл обаче в случая не са налице. По делото са представени единствено документите на настоящия ответник, установяващи по несъмнен начин правно основание за ползването на посочените като застъпени площи. Наред с горното, според приетото заключение на вещото лице, недопустими за подпомагане по СЕПП и НР2 са 0.01 ха или 0.85 % от общозаявената площ. Съдът е съобразил наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, но доколкото установения процент на наддеклариране е под 3%, при който съгласно приложимите материалноправни разпоредби следва да бъде отказано подпомагане единствено относно размера на недопустимата площ - в случая за 0.01 ха, правилно е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на РА с указания за установяване на действителния размер на допустимите за подпомагане земеделски площи. Законосъобразен е направеният от съда извод, че административният орган неправилно е приложил разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. С оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, правилно административният съд е приел, че установеното при проверка застъпване е отстранено в полза на жалбоподателя, съгласно представените от последния доказателства за наличието на основание да обработва заявените площи. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,