Решение № 1257 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4359/2007 г.

Решение № 1257 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4359/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Бургаския окръжен съд от 19.03.2007 г. по гр.д. № 520/2006, с което е потвърдено решението на Малкотърновския районен съд от 22.12.2005 г. по гр.д. № 37/2005, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск за реална част от имот . Недоволни от решението са касаторите Г. А. Г., Д. М. Ц. и И. И. В., коиирил Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно въззивният съд е приел, че ответниците са придобили с кратка придобивна давност претендираната част от сградата с площ 23,18 кв.м., която не са закупили. Ответникът по жалбата В. Г. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен ревандикационен иск за реална част от втория етаж на сграда, състояща се от входно антре, стая за почивка и тоалетна с площ 23,18 кв.м с външно стълбище и стълбищна площадка. Цялата сграда и мястото е била собственост на наследодателя на ищците, като им е възстановена собствеността върху магазина на първия етаж. РПК е закупила през 1990 г., а ответникът е закупил от РПК през 1995 г. жилището на втория етаж от сградата, състоящо се от три стаи и вестибюл с обща площ 64,62 кв.м. Към жилището няма сервизни помещения, поради което процесните помещения се числят към него. Тези помещения не са функционални свързани и не принадлежат към магазина и не са ползвани от работниците в магазина, тъй като в двора е съществувала тоалетна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че процесните помещения принадлежат към жилището на втория етаж и ответникът ги е придобил като неразделна част от жилището. Към процесните помещения има достъп както от вестибюла на закупеното от ответника жилище, така и от площадката на външната стълба към втория етаж на сградата. Без тоалетна не може да съществуват както жилището, така и магазинът, доколкото в двора към настоящия момент не съществува тоалетна. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). По делото е установено, че цялата сграда и мястото е била собственост на наследодателя на ищците, като им е възстановена собствеността върху магазина на първия етаж. РПК е закупила през 1990 г., а ответникът е закупил от РПК през 1995 г. жилището на втория етаж от сградата, състоящо се от три стаи и вестибюл с обща площ 64,62 кв.м. Нито към жилището, нито към магазина има сервизни помещения. Видно от изложеното до предявяването на иска на 11.08.2005 г. ответникът и праводателят му РПК са владели реална част от втория етаж на сградата. Дали тази част от сградата може да бъде обособена като самостоятелно жилище, или не може да бъде обособена, има значение за правото на собственост върху закупената реална част от 64,62 кв.м. Ако тази част може да бъде обособена като самостоятелно жилище, ответникът би бил неин собственик по покупка или по давност. Ако тя не може да бъде обособена, ответникът не може да я придобие нито чрез сделка, нито по давност. Като е владял реална част от сградата, ответникът би придобил съответна идеална част от нея. Тази част от сградата обаче не е предмет на делото. Предмет на делото е реалната част от 23,18 кв.м. Тази реална част обслужва както жилището на втория етаж, така и магазина на първия етаж, поради което е обща част на сградата, която нито може да бъде поделена, нито ревандикирана. Ищците са собственици на идеална част от процесните помещения, но ответникът ги владее на правно основание, тъй като е собственик на останалата идеална част от тях, поради което ревандикационният иск в осъдителната част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение