Решение № 10831 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 3596/15.04.2025 г., постановено по адм. д. 321/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение с неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени и вместо него да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционна жалба. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Н. И. Н. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Иска оспореното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 3596/15.04.2025 г., постановено по адм. д. 321/2024 г. по описа на АС - Пловдив е осъден ДФЗ да заплати на Н. И. Н. на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение в размер на 14 304 лв., ведно с законната лихва за забава от 18.05.2023 г. до окончателното му изплащане и разноски в размер на 3 389,47 лв. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяна с влязло в сила на 18.05.2023 г. съдебно решение на Заповед 409/01.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Н.; липсата на реализирани от ищеца доходи от дейност по служебни и трудови правоотношения в период от шест месеца след уволнението (01.06.2022 г. до 01.12.2022 г.) и определеното възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 2 384 лв. за заемана от ищеца длъжност началник на отдел Регионална разплащателна агенция РА към Областна дирекция - Пловдив на ДФЗ. Съдът е присъдил и дължимата законна лихва за забава върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, считано от 18.05.2023 г. до окончателното изплащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В касационна жалба основно се съдържат възражения по отношение на друг спор между същите страни, който е относим към настоящия само по отношение на възстановяването на Н. Н. на заемана от него длъжност със Заповед 332/04.05.2022 г., тъй като с последваща Заповед 409/01.06.2022 г. е било прекратено служебното му правоотношение отменена като незаконосъобразна с Решение 1699 от 12.10.2022 г. по адм. дело 1638/2022 г. по описа на АС - Пловдив, потвърдено с Решение 5300/18.05.2023 г., постановено по адм. дело 11894/2022 г., по описа на ВАС, Пето отделение. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Именно 18.05.2023 г. е момента, в който е отменена Заповед 409/01.06.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н., респ. уволнението му е признато за незаконно, следователно към тази дата следва да е определен размера на работната заплата за претендираното обезщетение, възникнало по повод отмяната на Заповед 409/01.06.2022 г., а не предходната от 2021 г. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че към момента на връщане на работа за съответната длъжност възнаграждението е в размер на 2 384 лв. На тази основа е приел, че дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е в общ размер на 14 304 лв. С оглед на събрания по делото доказателствен материал, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл са налице - уволнението на служителят е признато за незаконно и е отменено, същият е бил без работа в исковия период (01.06.2022 г. -01.12.2022 г.) и е присъдено обезщетение за шест месеца, и основателността на предявения иск. Като е обосновал законосъобразни правни изводи, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, АС е постановил съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила при липса на наведените касационни основания за неговата отмяна и след служебната проверка за действителност, допустимост и съобразяване с материалния закон. С оглед изхода на спора на ответника по касация Н. Н. се дължат направените разноски. Такива са своевременно претендирани с Договор за правна помощ от 16.06.2025 г. за процесуално представителство пред касационната инстанция с уговорено възнаграждение в общ размер на 2 024,72 лв. с ДДС, платимо по банков път. Доказателства за извършеното плащане не са представени, поради което разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение