Решение № 217 от 15.4.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104840/2024 г.

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от С. Л. М. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 500456 от 26.02.2024г. на влязлото в сила решение № 20180 от 7.12.2023г. по гр.д. № 24093/2022г. на Районен съд София, с което е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] сумите от 704.05лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от 9.05.2022г., 115.58лв., мораторна лихва за забава за периода 15.07.2018г. – 25.10.2021г. и сума за дялово разпределение от 284лв. за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 9.05.2022г. и 6.65лв. мораторна лихва за забава за периода 30.11.2018г. – 25.10.2021г. за имот с аб.№ 260009 и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като сочи „ново“писмено доказателство - н.а.№......, т.........., д.№..............г.на нотариус Д., с което твърди, че се установява „ново“ обстоятелство, а именно че имот с аб.№ 260009, за който е осъден да заплати стойността на топлинната енергия, не е принадлежал на майка му – Т. Г. П.. Твърди, че е осъден да заплаща суми за чужд имот. Молителят твърди, че в хода на воденото производство по гр.д. № 24093/2022г. на СРС, е получил исковата молба, но не и приложеният към нея нотариален акт, което станало причина да заяви, че признава иска. Постъпило е писмено становище от ответната страна М. Л. Л., чрез процесуалния представител адвокат Х., което е за неоснователност на подадената молба. Доколкото нотариалният акт, на който се позова молителя е бил приет като доказателство в хода на производството, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска, той не може да съставлява „ново“доказателство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Във воденото производство, в което настоящият молител е бил ответник, той е получил изпратената му искова молба, ведно с приложени към нея доказателства. Ако беше положил дължимата грижа, той е имал възможност да се запознае с н.а.№............г., още повече че е бил и надлежно представляван от процесуален представител, който - е следвало да му обърне внимание на сега посоченото обстоятелство, че имотът, след осъществената замяна, не е принадлежал на неговата наследодателка. Молителят е получил и препис от съдебното решение и е могъл да го обжалва, което не е направил. В случай, че съдът уважи молбата, счита че постановеният съдебен акт следва да бъде отменен само в частта, касаеща молителят М., доколкото ответницата Л., която не е подавала молба за отмяна. Претендира и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025г., в т.ІІ от който договореното възнаграждение е посочено като заплатено в брой. Изразеното от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П. и председателят на УС Ц., чрез процесуалния представител юрисконсулт И. е за неоснователност на подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: В случая, производството по гр.д. № 24093/2022г. на Районен съд София е образувано по искане на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] за осъждане на наследниците на Т. Г. П. - С. Л. М. и М. Л. Л. - да заплатят по ½ ид.ч. от стойността на установената като използвана електрическа енергия за имот с аб.№ 260009, с адрес: гр.София, район........, [жк], [жилищен адрес]. Независимо, че по делото е бил приложен н.а.№........., т..........., д.№..............г.на нотариус Д. за замяна, от който е видно, че наследодателката на страните е била собственик на друг имот, С. Л. М., чрез процесуалният си представител, в срока за отговор е заявил, че не оспорва исковата претенция и признава предявения срещу него иск. Ответницата е оспорила иска с твърдение за недължимост на сумите. Съдът е постановил акта си съобразно признанието, като е осъдил на основание чл.237, ал.1 ГПК, призналият иска и е отхвърлил иска срещу ответницата като недоказан. Изрично в мотивите си е посочил, че съгласно приетият като доказателство н.а.№.........., т............., д.№...............г., наследодателката на страните не е собственик и не е ползвала имота, за който се претендира заплащане на енергия. След влизане в сила на осъдителният акт, молителят С. Л. М., позовавайки се на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, желае неговата отмяна, позовавайки се на н.а.№...............г. Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извън инстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения, при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, /респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е „ново“ това доказателство, което е било налично по делото и не е „ново“ установеното с него обстоятелство, ако то е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Настоящият случай е именно такъв: Обстоятелство, на което се позовава молителя /че имотът, за когото е осъден да плаща принадлежи на друго лице/ е обсъждано от съда. При полагане на дължимата грижа, като страна по делото, С. М., е имал възможност да се запознае с исковата молба и с н.а. №................г. и да организира защитата си. Тази възможност е имал и след запознаване с мотивите на постановения съдебния акт, по реда на обжалването. В производството по отмяна, настоящият съдебен състав не може да контролира нито правилността на влезлия в сила съдебен акт, нито да предоставя на страната нови възможности за защита, а следва да преценява наличието или не на посоченото от молителя специално основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В случая – то не е налице, защото не е „ново“, по смисъла на закона това доказателство и обстоятелство, което е било прието като доказателство и е било обсъждано от съдебният състав, постановил акта, чиято отмяна се иска. Липсата на посоченото основание изключва възможността за уважаване на молбата. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на молителя следва да се присъдят установените като реално направени разноски от ответната страна за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение