Решение № 560 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 974/2010 г.

Решение № 560 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 974/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на Ш. И. А., Н. Ш. А. и М. Ш. А., чрез пълномощника им адв. К. К. от АК - гр. К., за отмяна на влязлото в сила решение от 26.03.2010 г. по гр. д. № 554/2009 г. на ВКС, I г. о., с което е оставено в сила въззивното решение № 202 от 4.12.2008 г. по гр. д. № 244/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд. С последното е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.07.2008 г. по гр. д. № 51/2008 г. на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от молителите против Р. М. А., Е. Н. А. и А. Н. А. установителен иск за собственост по наследство от М. М. А. и давностно владение на сграда № 40909.107.24.3 със застроена площ 40 кв. м., с предназначение гараж /депо, хангар/, находяща се в поземлен имот 40909.107.24 /стар идентификатор № 2898/ по кад. карта на гр. К., за разликата над 1/2 ид. ч. Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства относно установяване твърдението им по време на висящността на производството за липса на съсобственост между страните относно спорния гараж, респ. за изключителна тяхна собственост върху него - молба от А. К. М. и Б. К. К. от 12.10.1977 г. за съгласието им на основание чл. 56, ал. 2 З. (отм.) за построяване от М. А. на гараж в собствения им имот, нотариално заверена декларация за това от А. М., със същата дата, молба от 9.02.1977 г. от молителя Ш. А. за построяване на гараж в процесния имот, разрешение за строеж от 3.11.1977 г. на името на наследодателката им М. А.. Считат, че същите са от съществено значение за делото, тъй като опровергават наследствения характер на спорната сграда в имота, но не са могли да се снабдят с тях своевременно с оглед представени молби до общината. Молят за отмяна на влязлото в сила решение, с което искът им е бил отхвърлен за 1/2 ид. ч. от гаража. Ответниците не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на молителя, приема за установено следното: С влязлото в сила решение, с което искът на молителите за собственост на построения в спорния имот гараж е бил отхвърлен за разликата от 1/2 ид. ч., съдът е приел, въз основа на гласни доказателства, че същият е построен в периода 1977-1980 г., приживе на наследодателите на страните - М., наследодателка на ищците и Н., наследодател на ответниците, брат и сестра, наследници на А. и М. М.. Поради това и след смъртта им е възникнала съсобственост на наследниците им върху него по приращение и всеки от тях е ползувал този съсобствен гараж в различни периоди, като не е установено упражняване на владение от нито една от страните по отношение на притежаваната от другата страна част от тази сграда. Затова и с решението е прието наличие на съсобственост при равни права на двете страни. Молителите са поддържали становище, че гаражът е построен от тях в собствения на А. М. имот през 1978 г. и е изключителна тяхна собственост по наследство от наследодателката им М. и давностно владение, като писмени доказателства за учредяване право на строеж от собствениците на имота и строителни книжа не са били представени по делото. Такива представляват представените към настоящата молба за отмяна, установяващи съгласие за строеж на гараж в полза на наследодателката на ищците, сега молители, и издаването на разрешение за строеж на нейно име, които обстоятелства са били поддържани от ищците в производството по делото, но не са могли да бъдат установени с ангажираните гласни доказателства. Страната не е могла да се снабди своевременно с тези писмени доказателства, което се установява от представените молби до общината за снабдяване с тях, като същите имат и съществено значение за делото за установяване правото на собственост върху построения в имота гараж, защото биха променили изводите на съда след обсъждането им с останалите събрани по делото доказателства. Затова и е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, по реда на чл. 208 ГПК (отм.). Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение