Решение № 50134 от 11.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2674/2022 г.

Решение № 50134 от 11.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2674/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 261655 от 01.06.2022 г. на С. Н. Ш. за отмяна на влязло в сила решение № 477 от 14.04.2022 г. по в. гр. д. № 117/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. Молителят счита, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за изхода на спора като се позовава на писмо с изх. № А-488-00-294 от 04.05.2022 г. на началника на РДНСК – П., с което на кмета на [населено място] се предоставя възможност в срок от 20 дни да уведоми заинтересованите страни във връзка с предприетите от него действия за премахване на незаконни строежи, изградени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], издадено по повод предходно писмо с изх. № А-488-00-102 от 07.02.2022 г., в което е посочено, че от [община] следва да бъдат предприети съответни действия по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Позовава се и на определение № 10 от 22.01.2019 г. по ч. н. д. № 879/2019 г. на Асеновградския районен съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 66/2018 г. по описа на РУ на МВР – Асеновград, както и определение от 10.04.2019 г. по в. ч. н. д. № 508/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което определението на районния съд е потвърдено. Ответницата по молбата В. С. А. счита същата за неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С посоченото решение Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 260304 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 1774/2018 г. на Асеновградския районен съд и вместо него е осъдил С. Н. Ш. да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на В. С. А. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени наеми, поради невъзможността последната да ползва собствения си имот вследствие неправомерно прекъсване от ответника на две канализационни тръби, преминаващи през помещение, ползвано от ищцата и собственост на същата, намиращо се в сграда с идентификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за периода от 22.03.2015 г. до 30.07.2018 г., както и сумата 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие неправомерното прекъсване на канализационните тръби. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът по иска С. Н. Ш. неправомерно е прекъснал две канализационни тръби с диаметър 50 мм и 110 мм, отвеждащи обратните води от помещения на ищцата В. С. А., като по този начин я е лишил от възможността да упражнява пълноценно правото си на собственост в сграда с идентификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], което е довело до посочените по-горе имуществени и неимуществени вреди. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Фактическият състав на първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност. Втората хипотеза изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В случая писмо с изх. № А-488-00-294 от 04.05.2022 г. на началника на РДНСК – Пловдив, на което молителят се позовава, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание, е неотносимо към изхода на делото, тъй като принципно не съществуват пречки едно лице да притежава правото на собственост върху незаконно изградена или преустроена сграда, включително и когато тя не представлява търпим строеж, респ. да ползва същата до нейното премахване, още повече, че в случая липсват данни това обстоятелство да е констатирано с влязъл сила административен или съдебен акт. Липсват и данни да са съществували пречки молителят да установи тези обстоятелства по време на висящността на делото. Няма никакво отношение към неговия изход и определение № 10 от 22.01.2019 г. по ч. н. д. № 879/2019 г. на Асеновградския районен съд, което освен това е влязло в сила още на 10.04.2019 г. и е могло да бъде представено от молителя пред инстанциите по съществото на спора. Ето защо въз основа на тези доказателства не може да се допусне отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение. Разноски в полза на ответницата по молбата в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,