Решение № 8667 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2014 г.

Решение № 8667 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Мариана Иванова Аршук е подала жалба срещу решение № 441 от 27 юни 2014 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян, участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта относно определеното обезщетение от 635 лева за отчуждената част от 0,540 дка от имот № 11042 по регистъра на възстановената собственост (имот с идентификатор № 99088.11.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Асеновград), представляващ нива, цялата с площ от 2,409 дка, находяща се в квартал Долни Воден, община Асеновград, област Пловдив. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и е поискано да бъде изменен, като се увеличи размера на обезщетението. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура" са поискали отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите страни Николинка Иванова Ненкова, Николай Недков Николов и Николай Иванов Братоев лично и със съгласието на баща си Иван Стоянов Братоев не са взели становище. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в обжалваната част, прие следното: С писмо № 04-19-89/12.06.2014 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти за изграждане на обект "Път II-86 Пловдив-Асеновград-Смолян, участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив. В писмото е посочено, че с решение № 302/20.04.2012 г. на Министерския съвет обект "Път II-86, участък I - 8 - Асеновград" е обявен за национален обект и такъв с национално значение. Подробният устройствен план - парцеларен план за обекта е одобрен със заповед № РД-02-15-3/16.01.2014 г. на министъра на регионалното развитие. Според плана изпълнението на мероприятието засяга поземлени имоти в землищата на селата Крумово и Брестник, в землището на град Куклен, и в кварталите Горни Воден и Долни Воден на град Асеновград. За имотите предмет на отчуждаване бил изготвен оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение на собствениците на засегнатите от строителството имоти и части от имоти. Експертната оценка на засегнатите имоти била възложена на независим оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с писмо № 53-00-3731/19.03.2012 г., поради което на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост пазарната цена за тях е била определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти с подобна характеристика, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 19.03.2011 г. - 19.03.2012 г. С доклад до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване за държавни нужди на части от имоти за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив. С решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България са били отчуждени имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект: "Път II-86 "Пловдив - Асеновград -Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив. Съгласно приложението, раздел "землище квартал Долни Воден" на решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България, се отчуждава част от 0,540 дка от имот № 11042 по регистъра на възстановената собственост (имот с идентификатор № 99088.11.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Асеновград), представляващ нива, цялата с площ 2,409 дка, находяща се в квартал Долни Воден, град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив, собственост на Иван Василев Дафчев, Йорданка Василева Паскалева, Параскева Петрова Дафчева и Мария Стоянова Дафчева. В графа "Име на наследниците на собствениците на имота" са посочени Мариана Иванова Аршук, наследница на Йорданка Василева Паскалева, починала на 1.03.2007 г., и Николинка Иванова Ненкова, наследник на Иван Василев Давчев, починал на 7.02.2003 г. . От представеното по делото удостоверение за наследници на Параскева Петрова Давчева, починала на 29.07.2009 г., е видно, че нейни наследници са Николай Недков Николов и Мария Стоянова Давчева. Мария Стоянова Давчева е починала на 22.01.2015 г. и оставила за свой наследник непълнолетния си син Николай Иванов Братоев. Според приложената по преписката скица № 15-89420/02.04.2014 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - Пловдив, имотът попада в местността "Юлешика", с трайно предназначение на територията "земеделска", с начин на трайно ползване друг вид нива. За отчуждената част от имота било определено обезщетение от 635 лева въз основа на оценка на независимия оценител "Бачовска и синове" ЕООД, изготвена по наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Оспореното по делото решение № 441 от 27 юни 2014 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи; наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии (чл. 32, ал. 3 от Закона за държавната собственост). За установяване на справедливата пазарна цена на отчуждената част от недвижимия имот, по делото е изслушано заключение на оценителна експертиза. Вещото лице е определило стойността на отчуждената част от имота по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради това, че жалбоподателката не е изпълнила дадените й указания и не е представила пазарни аналози за сделки със земеделски имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, сключени в периода в периода 19.03.2011 г. - 19.03.2012 г. При изчисляване на стойността на отчуждената част от имота, вещото лице е стигнало до извод, че паричното обезщетение възлиза на 432 лева. Размерът на обезщетението е по-нисък от този, определен с решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет, като разликата се дължи на използвания при административната оценка коефициент 0,8, който не е предвиден в наредбата. При положение, че по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи по-висок от определения размер на обезщетението, подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд