Решение № 237 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 668/2013 г.

Решение № 237 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 668/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на Н. Й. Т. от гр. К., подадена в срок чрез защитника му адв. И. Т., против присъда № 9 от 26.02.2013 г. постановена по ВНОХ дело № 596/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК и в съдебно заседание от жалбоподателя и защитника му се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК и се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан по обвинението или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон се излага съображение, че съдът неправилно е възприел фактите и това е довело до осъждането му в нарушение на НПК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се мотивира с неправилна преценка на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 292 от 15.10.2012 г. постановена по НОХ дело № 650/2012 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Н. Й. Т. за невиновен в това на 7.12.2011 г. на бензиностанция на ОМV на автомагистрала "Тракия" от резервоара на паркиран товарен автомобил, собственост на [фирма] гр. С., чрез използване на техническо средство да е отнел 120 литра дизелово гориво от владението на Г. П. И. от гр. Б., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК. С присъда № 9 от 26.02.2013 г. постановена по ВНОХ дело № 595/2012 г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 7.12.2011 г. на бензиностанция на ОМV на автомагистрала "Тракия", от резервоара на паркиран автомобил собственост на [фирма] гр. София и управляван от Г. П. И., чрез използване на техническо средство - маркуч и туби, отнел 100 литра дизелово гориво на обща стойност 250 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1т. 4 пр. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а го е оправдал за разликата до пълния размер на обвинението. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се мотивира в допълнението към жалбата със съображения, които до голяма степен касаят обосноваността на съдебния акт. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав без основание е кредитирал показанията на св. Г. И., предвид противоречивите сведения, които е дал за размера на отнетото гориво при отделните разпити и на св. Щ., предвид несъстоятелността им и това е довело до неправилни фактически и правни изводи. С тях по същество се оспорва начинът на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което не подлежи на последваща проверка. Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и надеждността на доказателствените източници при изграждане на фактическите и правните си изводи. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали и дали те са оценено съобразно действителното им съдържание, без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация. Нарушаването на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с разпоредбата на чл. 303 от НПК. По делото такова нарушение не е допуснато. Въпросът за достатъчността на доказателствените материали в подкрепа на фактическите обстоятелства, предявени на подсъдимия в обстоятелствената част на обвинителния акт е стоял на вниманието на двете предходни съдебни инстанции и е решен от тях по различен начин. Първоинстанционният съд е преценил, че събраните в подкрепа на обвинителната теза доказателствени източници не са достатъчни за установяване авторството на деянието, начина на извършването му и размера на причинената щета. Приел е за доказано, че сутринта на 7.09.2011 г. на бензиностанция на O., намираща се на 74-ти километър на автомагистрала "Тракия" имало паркирани два товарни автомобила и била констатирана липса на гориво от единия от тях, но категорични доказателства за нейния размер, както и за авторството на подсъдимия липсвали. Въззивният състав, който е сезиран с протест от прокурора с развити доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно годни доказателства, доказващи по категоричен начин извършеното престъпление и с искане за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането му, е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК. Констатирал е, че съдебното следствие не е проведено с необходимата задълбоченост и по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за пълното изясняване на фактическите обстоятелства се налага извършване на допълнителни следствени действия, а именно преразпит на св. Щ., И., Ш. и Д., разпит на поемните лица М. и С., присъствали при огледа на лекия автомобил и изслушване заключение на видеотехническа експертиза. Провел е съдебно следствие, при което е събрал тези доказателства, които е анализирал в логическата им връзка със събраните в първата инстанция. Посочил е какви нарушения са допуснати при оценката им, каква оценка им прави и какви фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване относно авторството и размера на предмета на престъплението, приема за установени. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339, ал. 3 от НПК, е отхвърлил извода на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението, като последица от недостатъчно внимателното и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, без да се търси взаимната връзка между тях. Изводът на въззивният състав, че всеки от свидетелите под страх от наказателна отговорност и при отсъствието на обстоятелства, които биха ги мотивирали да припишат на подсъдимия престъпление, което не е извършил, е установил фактите, които лично е възприел, и които взаимно се допълват и водят до единствено възможния извод относно авторството на деянието, не е произволен. За св. Щ., управител на бензиностанцията, не се навеждат доводи в подкрепа на твърдението, че са "несъстоятелни". Липсват данни свидетелят да страда от порок, който би му попречил правилно да възприема фактите и да дава сведения за тях, както и да се е намирал в някакво отношение със св. И. и с поведението си да цели да му услужи при евентуално оправдаване на липсата на гориво. Фактът, че е имал възможност да възприеме съмнителното поведение на лице с туби покрай двата спрели на паркинга автомобила е установен от показанията на св. Ш., И. и Д., на които е съобщил за наблюденията си, а също така и от записа на охранителните видеокамери, за който е установено че няма следи от намеса върху записаната информация и отразява хронологията на движението на лицето в обхванатото от записа пространство и на лекия автомобил марка "Пежо 206". Доколкото лицето от видим мъжки пол, пътуващо в автомобила и извършващо действията по отнемане на горивото не е могло да бъде идентифицирано на записа, са събрани достатъчно доказателства, че е бил подсъдимия. В този смисъл точно са оценени освен показанията на св. Щ. и обясненията, които подсъдимият е дал пред св. Д., и в протокола за доброволно предаване на тубите, където е потвърдил, че е управлявал автомобила по времето на извършване на деянието в района на паркинга на бензиностанцията и закупил две туби нафта от водач на камион. Не са кредитирани без основание и показанията на св. И., който е установил кога и какво количество гориво е заредил преди да спре за почивка на бензиностанцията и какво е констатирал след събуждането му от свидетелите Щ. и Ш. Той не е могъл да посочи точното количество отнето гориво, но този факт е приет от отразеното в записите на охранителните видеокамери, съпоставено с вместимостта на пластмасовите туби, съдържащи еднаква по състав течност, съвпадаща и с тази от резервоара на камиона, от който е била отнета. При приетите за установени от кредитираните доказателства фактически обстоятелства материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2 от НК. Не се оспорва от жалбоподателя наличието на съставомерните признаци от състава на престъплението кражба, както и квалифициращото обстоятелство "използване на техническо средство". Неоснователен е довода, който не се мотивира с конкретни съображения, че деянието е маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и това го прави непрестъпно. При установените по делото факти относно извършеното деяние и данните за дееца, настоящата инстанция намира, че тази правна норма е неприложима. Деянието не е малозначително поради липсата или явната незначителност на обществената опасност. Кражбата на 100 литра гориво на стойност 250 лв. не е деяние с явно незначителна обществена опасност, което само формално осъществява признаците от състава на престъплението, а деецът, който се характеризира посредством извършеното и останалите данни да личността му, също не е личност с ниска степен на обществена опасност. Оплакването за постановяване на присъдата при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което се мотивира с неправилна преценка на обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда, също е неоснователно. Наложеното на подсъдимия наказание по размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо завишено. Определено е в рамките на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК, в това число и тези, с които жалбоподателят мотивира искането си за намаляването му. Не само е прието наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение и като такива са преценени невисоката степен на обществена опасност на деянието с оглед стойността на предмета на престъплението и сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца с оглед чистото му съдебно минало, но е преценено, че относителната им тежест е по-голяма и затова е определено за изтърпяване наказание в минималния предвиден в чл. 195, ал. 1 от НК размер. По-малко по размер наказание може да бъде определено само при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а по делото очевидно те не са налице. Нито едно от приетите смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на закона и при наличието им и най-лекото наказание от една година лишаване от свобода не би се явило несъразмерно тежко. Наказание в приетия размер и без ефективно изтърпяване е необходимо и достатъчно за постигане възпитателното и възпиращо въздействие по отношение на подсъдимия и останалите членове на обществото, с оглед на целите по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъда № 9 от 26.02.2013 г. по ВНОХ дело № 595/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК