Решение № 314 от 25.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1118/2017 г.

Решение № 314 от 25.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1118/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия И. Т. Т. против решение № 384 от 7.08.2017 г. по внохд № 1182/16 г. на Апелативния съд - гр. София. Поддържа се, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК с искания за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му - адв. С. Д., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4058/14 г. Софийският градски съд се произнесъл по обвиненията, предявени срещу подсъдимите В. Д. К., И. Т. Т., както следва: подс. К. е оправдан по предявените му обвинения по чл. 246, ал. 3, във връзка с чл. 243, ал. 2, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 339а, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК; подс. Т. е осъден на основание чл. 249, ал. 4, във връзка с ал. 3 и чл. 54 от НК на 1 г. лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години и е оправдан по предявените му обвинения по чл. 246, ал. 3, във връзка с чл. 243, ал. 2, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 339а, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. Сезиран с жалба от името на подс. Т. въззивният съд-САС, се произнесъл с оспореното решение, с което потвърдил присъдата на СГС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката са стеснени до осъждането на жалбоподателя за престъпление по чл. 249 от НК, което се предпоставя от процесуалното развитие на делото и иницииралия образуването на настоящото производство. Както се посочи, релевирани са основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, като в жалбата са изложени данни в подкрепа само на последно посоченото касационно основание. Епизодично е взето отношение по елементите от обективна страна на инкриминирания престъпен състав, което обаче не изпълва съдържанието на "данни" по смисъла на чл. 351, ал. 1 от НПК. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК: Възраженията са в няколко посоки, като се претендира, че не всички обстоятелства от кръга по чл. 102 от НПК са изяснени надлежно; част от доказателствата и техните източници не са оценени правилно, а на част от възраженията, поставени на вниманието на въззивния съд, последният не е дал отговор, въпреки задължението по чл. 339, ал. 2 от НПК. ВКС не установи САС да е нарушил изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Всички възражения поддържани пред него, от страна на подс. Т. и защитата му, са били анализирани внимателно и са получили отговор. В мотивите на решението се съдържат основанията, поради които същите възражения са били отхвърлени като неоснователни. Независимо от това, в по-голямата си част, същите възражения се поддържат и пред настоящата инстанция, което принципно не е недопустимо. Съдържащите се в мотивите на оспореното решение съображения по оценката на възраженията на подсъдимия не са формални, нито пък декларативни. Отличават се с детайлност, яснота и логичност, обективират оценка и във връзка с един или друг елемент от доказателствената съвкупност. Срещу същите съображения обаче, в касационната жалба и пред ВКС не се навеждат каквито й да било конкретни доводи. Тук е мястото да се посочи, че при обективираните в мотивите на решението съображения, за които иде реч, не е достатъчно само преповтаряне на възраженията и пред касационния съд. Такъв подход само указва на несъгласие с изводите на САС, което обаче не е достатъчно за да предизвика служебна проверка от страна на ВКС, каквато той поначало не дължи. На тази плоскост не се установиха причини за несъгласие с изложеното от САС, като не е необходимо преповтаряне на основанията за отхвърляне на възраженията. Това касае поддържаните и пред настоящата инстанция възражения, свързани с ВДС, с оценката на показанията на свидетелите К. и С., Р. и Б. Останалите възражения на жалбоподателя игнорират предмета на доказване в настоящото производство. Известно е, че на пълно, обективно и всестранно изясняване подлежат фактите от кръга по чл. 102 от НПК. За престъплението по чл. 249, ал. 4, във връзка с ал. 3 от НК е необходимо да се установи дали на съответните носители се съдържа информация за съдържанието на платежен инструмент, по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. Достатъчно за съставомерността на деянието е наличието на информация за цялото или за част от съдържанието на един чужд платежен инструмент. Престъплението е формално, на просто извършване, безрезултатно. По делото е безспорно установено, че на съответните носители - флаш памет и твърд диск от преносим компютър, са съхранени данни за повече от един платежни инструменти. Записите са 195 на брой, а съдържанието на информацията за всички тях е различна по обем. В огромния брой случаи е налице информация за номер на банкова карта, банка издател, срок на валидност и пин-код. Всички те са по структура записи на банков формат, валидни са по четност в качеството си на банков платежен инструмент, с малки изключения, като например запис № 8 от твърдия диск на преносимия компютър. Претендира се, че съдът е следвало да изясни лицата, сключили договор за банкова карта, съответна на установените записи, като се поддържа, че е налице съмнение, че страна по някои от тях би могъл да бъде и подсъдимия, без обаче да се твърди, че той е страна по всички договори с определени банки в определени държави, от кръга на тези, установени в записите (предвид минимално необходимото за съставомерност). Предлаганата вероятност от страна на защитата не разколебава извода за чужди платежни инструменти. Формалният характер на престъплението по чл. 249, ал. 4, във връзка с ал. 3 от НК не изисква изясняване на наличност по сметки, възможност за опериране с паричните средства в тях, защото вредите не са елемент от състава на престъплението. При тези съображения, ВКС установи, че при разглеждане на делото не са допуснати претендираните от подсъдимия Т. нарушения на процесуални правила. В рамките на фактите, приети за установени от САС, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав предпоставят ангажирането на наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е по-скоро снизходително отколкото несправедливо. Като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК