Решение № 564 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 596/2009 г.

Решение № 564 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 596/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 419, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е постъпило във ВКС на РБ, искане от главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 72 от 27.05.2005 г. по н. о. х. д. № 10/2005 г. на Бургаския окръжен съд. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице в съдебно заседание, чрез защитника си изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 27.05.2005 г., постановена по н. о. х. д. № 10/05 г. на окръжен съд-гр. Бургас е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Я. Я. А. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и осъден при условията на чл. 54 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и "пробация" при следните пробационни мерки: задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 27.05.2005 г., а искането постъпило във ВКС на РБ - на 3.09.2009 г., но в него е отправено искане за смекчаване на наказателно правното положение на осъдения. Искането за възобновяване, разгледано по същество, е основателно. С атакувания съдебен акт, в разрез с материалния закон, на осъденото лице е наложено заедно с наказанието лишаване от свобода и наказанието "пробация". Видно от материалите по делото, деянието е извършено от А. на 20.11.2004 г. Към тази дата, съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 НК /в редакция ДВ, бр. 92/27.09.2002год/, предвидената санкция е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и пробация. Но разпоредбата на § 89 от ПР на ЗИДНК, изменен с § 61, ПЗРЗИДНК /ДВ, бр. 26/30.03.2004 г./ регламентира нормите, свързани с прилагането на наказанието "пробация" и влизат в сила на 1.01.2005 г. Следователно при постановяване на атакувания съдебен акт на 27.05.2005 г. е приложен неправилно материалният закон. Макар и предвидено в санкционната част на правната норма, наказанието "пробация", е несъществуващо към момента на извършване на престъплението, независимо от обстоятелството, че след извършване на престъплението на 20.11.2004год и преди постановяване на присъдата-на 27.05.2005год, са влезли в сила на 1.01.2005год, нормите, регламентиращи това наказание . Изложеното обуславя изменение на присъдата по реда на възобновяването, а не неговата отмяна и необходимост от връщане на делото за ново разглеждане /съобразно отправеното от главния прокурор искане/. С оглед правомощието на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 3 НК за намеса при неправилно приложение на материалния закон и поради това, че основанията са в полза на осъденото лице, атакуваната присъда подлежи на корекция. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено и изменен по реда на възобновяването на атакувания съдебен акт, с отмяна на наказанието "пробация". Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение