Решение № 13824 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2014 г.

Решение № 13824 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Красимир Симеонов Мутафов от гр. Бургас срещу Решение № 288/28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1786/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1303604/22.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 37/31.05.2013 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отметни оспорения АУЗД Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД на НАП - Бургас не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Красимир Симеонов Мутафов срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1303604/22.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 37/31.05.2013 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - Бургас, с който е определен различен от декларирания в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ размер на задълженията за 2007 г. за ДОО, ДЗПО и ЗЗО и са начислени следващите се лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Това заключение е изведено след анализ на приложимите разпоредби на КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /Наредбата/, въз основа на който е прието, че съответните осигурителни вноски се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход за авансовите вноски и средномесечния осигурителен доход за периода на осъществяване на дейността. Съдът е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО самоосигуряващите се лица дължат авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, а съгласно ал. 8 на същия чл. окончателният размер на месечния осигурителен доход са определя за периода, през който е осъществявана дейността въз основа на данните в ГДД по ЗДДФЛ, като окончателната осигурителна вноска се определя върху разликата между общия размер на дохода по ГДД и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Според съда, тази регламентация, както и съдържанието на чл. 2, ал. 4 от Наредбата налагат извода, че месечните размери на осигурителния доход се изравняват, а не се определят на месечна база върху дохода, реално получен за всеки месец. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите на страните, в резултат на което са формирани материалнозаконосъобразни правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на обжалваното съдебно решение. Касаторът е регистриран като самоосигуряващо се лице в качеството му упражняващ свободна професия - адвокат и е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г, в която по Приложение 3 е посочен доход в размер на 7 270.90 лв. При извършената проверка е констатирано неправилно попълване на данните в Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за годината, върху който се дължат вноски за фонд ДОО и за фонд ДЗПО-УПФ и в таблица 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за годината, върху който се дължат вноски за фонд ЗЗО поради неправилно разпределение от лицето на получения доход. След като е преценено, че месечният осигурителен доход се определя, като облагаемият доход се разпределя на броя на месеците, през които е упражнявана дейност през годината, а не са налице данни за спиране или прекъсване на дейността, с оспорения АУЗД е определен средномесечен осигурителен доход и са изчислени размерите на дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО и съответните лихви за забава, посочени по-горе. Спорът е правен и се концентрира върху въпроса по какъв начин следва да бъде определен окончателният размер на осигурителните вноски. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, касаторът, като лице упражняващо свободна професия, е задължено лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от КСО в приложимата към периода редакция осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на същия член, изречения първо, второ и трето, е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход; окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Така очертаният нормативен регламент сочи, че окончателният размер на месечните осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и ДЗПО се изчисляват за периода, през който е упражнявана дейността, като се вземе предвид годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на дейността и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Окончателният размер на осигурителните вноски се дължи на база годишния осигурителен доход, определен по посочения начин, като размера на вноските за отделните месеци се определи като годишния осигурителен доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността и получената сума се умножи по ставката за съответния вид осигурително плащане. Затова, месечният осигурителен доход представлява средномесечен доход, изчислен на база годишния месечен доход и броя на месеците, през които е упражнявана дейността. Не може да бъде споделено становището на касатора, че месечният осигурителен доход следва да се определя въз основа на действителния доход на лицето за съответния месец. Подобно тълкуване би противоречало на изискването за изчисляване на годишен осигурителен доход, като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на свободна професия и сбора от доходите, върху които са внесени авансово осигурителни вноски. Ако волята на законодателя е била да се определя окончателен месечен осигурителен доход и съответно окончателен размер на осигурителните вноски върху действителния размер на реализираните доходи по месеци, то в съответните разпоредби на КСО би следвало да е регламентиран именно този начин на изчисляване на окончателните вноски и в този случай би било напълно безпредметно да се определя годишен облагаем доход. Изискването за определяне на годишен облагаем доход въз основа на данните в ГДД по ЗДДФЛ, както и изискването за определяне на окончателен размер на месечния осигурителен доход за месеците, през които е упражнявана дейността именно въз основа на тези данни, обаче, е изрично и ясно регламентирано в чл. 6, ал. 8 от КСО. Действително, в чл. 2, ал. 4, изр. второ от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани и морските лица - редакция ДВ бр. 15/2007 г., намираща приложение при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е предвидено осигурителните вноски за фонд " Пенсии" и за допълнително задължително осигуряване да се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана дейността през предходната година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Съпоставката на визираната норма /в приложимата за 2007 г. редакция/ с чл. 6, ал. 8 от КСО сочи, че е налице противоречие между тях, но то не обосновава доводите на касатора, съобразно които окончателната месечна осигурителна вноска се внася спрямо действително получения през съответния месец осигурителен доход. По аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приложима е нормата на по-високия по степен КСО, чийто чл. 6, ал. 6 изисква внасяне на окончателна осигурителна вноска върху разликата между общия размер на дохода по годишна данъчна декларация и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Така месечните размери на осигурителния доход се изравняват, тъй като в противен случай окончателната осигурителна вноска не би се дължала върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите за авансови осигурителни вноски. Ето защо, настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че окончателните осигурителни вноски не се определят и изчисляват за всеки месец поотделно съобразно реално получения доход за съответния месец, а се дължат върху средномесечния доход на лицето, определен въз основа на годишния осигурителен доход, изчислен като разлика между декларирания осигурителен доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Поради това, че в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в приложимата редакция е предвидено, че окончателното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО се осъществява върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 6 от КСО, то изложените по-горе съображения относно начина на определяне на окончателните месечни осигурителни вноски се относими и за вноските за задължителното здравно осигуряване. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение