Решение № 4603 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15151/2011 г.

Решение № 4603 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15151/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Иванов срещу решение № 546 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 581/2011 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Хасково, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Иван Николов Иванов против отказ с рег. № ХЯ-15257/14.07.2011 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Хасково, с който е отказано подновяване на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и е постановено изземване на притежавания от жалбоподателя пистолет "Астра - 100" и боеприпасите за него. Съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по искане вх. № ХЯ-5957/17.06.2011 г. на жалбоподателя Иван Николов Иванов за подновяване срока на разрешение за носене и употреба на притежавания от него пистолет "Астра - 100". Искането е мотивирано с обстоятелството, че Иванов е собственик на "Хермес-2005" ЕООД с предмет на дейност "букмейкърство" и в процеса на работа борави и използва значителни парични суми, които се налага периодично да съхранява и пренася. Административният орган, след извършена служебна проверка е приел, че аргументите на жалбоподателя за издаване на исканото разрешение са неоснователни. Счел е, че липсват данни, от които да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана (самоохрана) и е постановил оспорения административен акт. Съдът, въз основа на анализ на доказателствения материал, е приел, че административният орган правилно е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да поднови разрешението за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради това че не е установена необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие от жалбоподателя. Като е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е необосновано. В подкрепа на доводите си представя писмени доказателства - постановление на Окръжна прокуратура гр. Хасково от 17.07.2009 г. за спиране на досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 333 вр. чл. 330, ал. 1 от НК във връзка с извършено взривяване на 01.03.2009 г. на лек автомобил, собственост на жалбоподателя и писмо № 2407/2011 г. на Районна прокуратура гр. Хасково до Иванов, с което е уведомен, че е прекратена преписка № 2407/2011 г. и постановление за прекратяване на досъдебното производство, образувана по негова жалба за получени заплахи за живота и здравето на него и семейството му по мобилния му телефон на 30.10.2011 г. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя. В резултат на направения им точен анализ на плоскостта на релевантната нормативна уредба е достигнал до обоснования правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Ангажираните с касационната жалба доказателства в подкрепа на оплакванията против първоинстанционното решение не сочат на различно фактическо положение от възприетото от съда, респ. не обуславят други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Фактът за налично висящо досъдебно производство по повод инкриминиран инцидент с автомобила на жалбоподателя не е бил съобщен на административния орган и не е бил предмет на преценка при решаване на основателността на искането му за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие. На следващо място представеното постановление за прекратяване на досъдебното производство касае събития, настъпили след приключване на съдебния процес пред административния съд и е неотносимо към предмета на настоящото производство - арг. чл. 142, ал. 1 от АПК. Правилно е заключението на съда за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването, респ. подновяването на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Изложените от касатора обстоятелства съдът вярно е счел, че не сочат на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на него и семейството му, произтичаща от упражняваната търговска дейност. Така визираните обстоятелства не покриват законовите критерии за придобиване, съответно - продължаване срока на разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Хасково е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение