Решение № 15338 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2017 г.

Решение № 15338 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, срещу решение № 189 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 76/2017 г. по описа на Административен съд – С., с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД, обезщетение в размер на 410, 40 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 74/2016 г. по описа на Районен съд - С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 385 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Ответната страна по касационната жалба – МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД, представляван от адв. А. Василев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД, да бъде осъдена Национална агенция по приходите да му заплати сумата от 410, 40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД 74/2016 г. на РС – С. във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 21/НП 36/26.01.2016 г., издадено от директора на РЗОК – гр. С., с което на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД е било наложено наказание – имуществена санкция на основание чл. 105а, ал. 3 от ЗЗО във вр. с § 45 от ЗИД на ЗЗО в общ размер на 1600 лв. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с решение № 189/25.05.2017 г. го е уважил изяло, осъждайки Национална здравноосигурителна каса, да заплати на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД обезщетение в размер на 410, 40 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 74/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 385 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 122 от 04.04.2016 г. по АНД № 74/2016 г. по описа на РС – С., по жалба на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД е отменено като незаконосъобразно НП № 21/НП 36/26.01.2016 г. на директора на РЗОК – гр. С. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД № 74/2016 г. по описа на РС – С., съдът е приел, че ищецът е бил представляван от адвокат, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие (л. 166 от АНД № 74/2016 г.) е договорено и реално платено възнаграждение в размер на 410, 40 лева за производството пред районния съд. С решение № 122 от 04.04.2016 г. по АНД № 74/2016 г. на РС - С. е отменено НП № 21/НП 36/26.01.2016 г., издадено от директора на РЗОК – гр. С. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице и доказани всички предпоставки за това. Съдът, позовавайки се на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС е приел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 21/НП 36/26.01.2016 г. на директора на РЗОК – гр. С., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Б. С. е приел, че е налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда, като за защитата си пред РС - С. срещу така издаденото наказателното постановление, лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение от 410,40 лева. Съдът е приел, че е налице и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, тъй като ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не е било издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. В заключение съдът е приел за установени и доказани и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е счел исковата претенция за основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение решение № 122 от 04.04.2016 г. по АНД № 74/2016 г. по описа на РС – С. е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 21/НП 36/26.01.2016 г. на директора на РЗОК – гр. С., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Б.. П. делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвокатска защита за осъществяване на действия по оказване на правна помощ и съдействие, както и за заплатеното адвокатско възнаграждение - фактура № 0... 450/05.02.2016 г. издадена от А. Василев и платежно нареждане по тази фактура от 08.02.16 г. на ЦКБ, клон С.. Правилен е изводът на съда, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение в размер на 410, 40 лева. Въз основа на тези данни по делото, обоснован и верен е изводът на административния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Доводът в касационната жалба, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". Съгласно разпоредбите на чл. 124 - 130 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи. Неоснователно е възражението на касатора, че Националната здравноосигурителна каса не може да бъде страна в производството по ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Правния статут на НЗОК е определен в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗО, която разпоредба регламентира качеството й на юридическо лице със седалище С., както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Правата и задълженията на НЗОК като орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, го характеризират като държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения – РЗОК, са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област, в изпълнение на които правомощия НЗОК - съответно РЗОК - извършват административна дейност. НЗОК е орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Затова НЗОК е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател, че след като приложимите процесуални закони, уреждащи реда за обжалване на наказателни постановления, а именно – ЗАНН и НПК, не предвиждат ред, по който жалбоподателя да може да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело, то тяхното заплащане не се дължи и от държавата в производството по ЗОДОВ. Този въпрос е разрешен с тълкувателно решение на ВАС, посочено по-горе, което е задължително. На следващо място настоящият съдебен състав преценява като неотносимо към предмета на настоящия спор твърдението на касационния жалбоподател за нарушаване принципа за равенство на страните в съдебното производство във връзка с невъзможността ответникът, за когото изходът от делото е благоприятен, да претендира заплатеното от него адвокатско /ако е защитаван от адвокат/ или юрисконсултско възнаграждение по реда на ЗОДОВ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,