Решение № 149 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2011 г.

Решение № 149 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на О. И. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 549 от 23.12.10 г. по гр. д. № 723/10 г. на Врачанския окръжен съд, като противоречащо на решение № 950/22.10.08 г. по гр. д. № 2524/07 г. на ВКС, III ГО. Молителят поддържа, че с решението на ВКС е признато за установено правото му на собственост върху гараж, съставляващ имот № 12259.1015.119.2 по кадастралната карта на [населено място], заедно с правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот № 12259.1015.119 по същата кадастрална карта, а с решението на Врачанския окръжен съд е отречено правото му на строеж за същия гараж, по отношение на същия ответник. Счита за неправилно решението на окръжния съд, чиято отмяна иска. Ответникът в производството И. Е. Е. оспорва молбата. Счита, че предметът на двете дела не е един и същ, затова липсва основанието по чл. 304 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Ако пък се приеме, че делата са едни и същи, моли да бъде отменено решението на ВКС, което счита за неправилно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна и е подадена в срок. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: Спорният гараж е построен през 1979 г. върху дворно място, което е било съсобствено между П. И. И. /майка на молителя О. И. П./; О. И. П.; А. И. Е. /майка на ответника И. Е. Е./ и трето лице. Строителството е извършено въз основа на нотариално заверена декларация по чл. 56, ал. 3 от З. (отм.) от останалите съсобственици на дворното място. Строителството е разрешено по реда на чл. 148, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), тъй като към този момент имотът е бил отреден за мероприятие на държавата, което е отпаднало с последващ план. Впоследствие е извършена делба на дворното място, като парцел VII-1572, в който се намира спорният гараж, е бил поставен в дял на А. И. Е.. Тя от двоя страна е прехвърлила собствеността на дворното място и намиращите се в него сгради на сина си И. Е. Е. При тези данни в решението на ВКС е прието, че спорният гараж е собственост на О. И. П., в качеството му на наследник на П. И. И.. Нотариално заверената декларация е породила своето вещноправно действие и е учредила право на строеж за гаража. Липсата на вписване има значение единствено за противопоставимостта на учреденото право по отношение на трети добросъвестни лица, но не и по отношение на съсобствениците, които са учредили правото на строеж. Ответникът И. Е. Е. не е такова добросъвестно трето лице, тъй като е придобил собствеността върху дворното място по дарение от майка му А. Е. и следователно той е знаел за правата на ищеца върху гаража. От друга страна временният статут на гаража по чл. 148 от ППЗТСУ не е пречка за придобиване на правото на собственост при построяването му, нито е основание за погасяване на това право, след като е са отпаднали предвижданията на плана за отреждане на имота за обществено мероприятие. Обратно - в атакуваното решение № 549 от 23.12.10 г. по гр. д. № 723/10 г. на Врачанския окръжен съд е прието, че О. И. П. няма учредено право на строеж за същия гараж. С декларацията по чл. 56, ал. 3 от З. (отм.) не е учредено право на строеж, тъй като въпросният гараж е имал временен статут, същият е следвало да бъде премахнат след изтичане на срока на ползването му и затова той не може да стане собственост нито на лицето, което го е построило, нито на собственика на терена. По делото не е установено гаражът да е придобил траен градоустройствен статут, което да е предпоставка за възникване на право на строеж, ето защо той подлежи на събаряне. Освен това правото на строеж не е валидно учредено, тъй като декларацията по чл. 56, ал. 3 от З. (отм.) не е била вписана. Настоящият състав приема, че предметът на двете дела е еднакъв - спор за принадлежността на правото на строеж, респ. - правото на собственост върху един и същ гараж, между едни и същи страни. Налице е условието на чл. 303, т. 4 от ГПК, тъй като по двете дела са постановени противоречиви съдебни решения. В практиката на ВКС е установено разбирането, че когато едното от двете противоречиви решения е процесуално недопустимо, отменя се неправилното - в този смисъл решение № 732/26.10.09 г. по гр. д. № 215/08 г. на ВКС, I ГО и цитираното в него решение № 59 от 8.05.1986 г. по гр. д. № 27/1986 г. на ОСГК на ВС. Това разбиране е основано на разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ГПК (отм.), сега чл. 307, ал. 4 ГПК. В настоящия случай недопустимо е решението на Врачанския окръжен съд, но то е правилно като резултат, затова не следва да бъде отменено. Неправилно е решение № 950/22.10.08 г. по гр. д. № 2524/07 г. на ВКС, III ГО. То е основано на погрешното разбиране, че вписването на заявлението за учредяване на право на строеж по чл. 56, ал. 3 от З. (отм.) няма конститутивно действие. Трайната практика на ВС и ВКС е в обратния смисъл - решение № 514 от 29.04.1991 г. по гр. д. № 1756/1990 г. на ВС, IV ГО, решение 1057 от 26.07.02 г. по гр. д. № 1188/01 г. на ВКС, IV ГО, както и решения по чл. 290 от ГПК, които имат задължителен характер - № 27 от 1.06.10 г. по гр. д. № 1072/08 г. на ВКС, IV ГО и № 325/8.02.12 г. по гр. д. № 1363/10 г. на ВКС, II ГО. Ето защо като неправилно, следва да бъде отменено решение № 950/22.10.2008 г. по гр. д. № 2524/07 г. на ВКС, III ГО. Макар и правилно като резултат, решение № 549 от 23.12.10 г. по гр. д. № 723/10 г. на Врачанския окръжен съд се нуждае от някои корекции в мотивите. Обстоятелството, че спорният гараж е имал временен статут по чл. 148 от ППЗТСУ (отм.) не влияе на спора за собственост. Временният статут е бил наложен от обстоятелството, че към момента на издаване на строителните книжа дворното място, върху което е построен гаражът, е било отредено за обществено мероприятие. Впоследствие обаче това мероприятие е отпаднало и парцелът е отреден за жилищни нужди. При това положение са отпаднали и всички последици на временния статут на гаража и доколкото в плана не е предвидено друго застрояване, той е придобил траен градоустройствен статут. Във всички случаи обаче гаражът е станал собственост на И. Е. Е. по силата на приращението и последващите сделки - делба и дарение, след като правото на строеж за този гараж в полза на П. И. не е било валидно учредено по изложените съображения. Молителят О. И. П. не е придобил собствеността върху този гараж, а решението, с което такива права са му били признати, е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от изложеното и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,