Решение № 14215 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2012 г.

Решение № 14215 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валя Асенова Николова от гр. Пазарджик срещу решение № 6981/17.05.2012 г. по адм. дело № 65/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № 3596/13.12.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правото на касаторката на възстановяване на предишната длъжност е преклудирано поради неспазване на срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посоченото в нея основание, намира същата за неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваната заповед, с която министърът на околната среда и водите отказва на Николова възстановяването и на длъжността, заемана преди прекратяване на служебното и правоотношение и прекратява служебното правоотношение е законосъобразна, тъй като последната не се явява в администрацията на министерството в двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл., считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е правилно. Установено е по делото, че заповедта на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното правоотношение на касаторката е отменена с решение № 7695/1.06.2011 г. по адм. дело № 3276/2011 г. на Върховния административен съд, което влиза в сила на 14.11.2011 г. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд обосновано приема, че касаторката не се явява в администрацията на министерството на околната среда и водите в рамките на цитирания преклузивен срок, в резултат от което министърът законосъобразно отказва с обжалваната заповед да я възстанови на предишната му длъжност, като прекратява служебното правоотношение с нея. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не взема предвид внезапното заболяване на Николова в последния ден преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСЛ в който следва да се яви в администрацията на министерството за заемане на предишната длъжност. Възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматически, а при наличието на няколко законовоустановени предпоставки: 1. отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение. В конкретния случай изискванията на закона не са изпълнени. Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от реституиращото го решение. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. По смисъла на закона, "явяването" трябва да стане в съответната администрация. Най-ограничителното тълкуване приема, че уволненият служител, трябва физически да се яви на мястото като предметно обозначение, на което упражнява дейността си преди уволнението. Действително при действия съобразно това тълкуване, уволненият ще изпълни изискванията на закона за "явяване". Законът обаче не използва опредметеност за целта на "явяването", което води до съвсем други изводи за по-широки възможности за осъществяването и, т. е. буквалното тълкуване свежда "явяването" само до определени физически действия в рамките на строго ограничена предметност, които имат своята сила, но не могат да игнорират други начини, например уведомяване по телефона или подаване на писмена молба в рамките на законовия срок. В конкретния случай касаторката не демонстрира по никакъв начин желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение в посочения в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок. Заболяването и не е уважителна причина, тъй като самият законодател не предвижда това и както правилно отбелязва решаващият съд приемането на обратното е равнозначно да се възстанови погасено субективно право. Текстът на чл. 122 ЗДСл не предвижда възможност за възстановяване на пропуснат срок за явяване на служителя в съответната администрация и не съдържа препращане в този смисъл към правила на други нормативни актове, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия,