Решение № 12304 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2014 г.

Решение № 12304 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Иван Георгиев Иванов, жив. в с. Жиленци, община Кюстендил, срещу заповед № К -1055/17.07.1996 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 66, ал. 1, т. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи във връзка с чл. 14, ал. 1 и 3, т. 3 и 7 от Наредба № 2 от 1993 г. на МВР е уволнен по дисциплинарен ред майор Иван Георгиев Иванов. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е нищожна, като неподписана от министъра и при съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита, а именно не му е дадена възможност да бъде защитаван от защитник. Алтернативно твърди, че заповедта може и да е подписана от министъра, но е антидатирана. Иска обявяването и за нищожна и присъждането на разноски по делото. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, предвид възможността без ограничение във времето да се оспорва с искане за обявяване за нищожност един индивидуален административен акт съобразно чл. 149, ал. 5 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: До връчване на оспорената заповед жалбподателят е бил инспектор в служба "Полиция" при Регионална дирекция на вътрешните работи - Кюстендил. В мотивната част на оспорената заповед е посочено, че дисциплинарното уволнение е за това, че на 10.05.1996 г. майор Иван Георгиев Иванов е направил опит да регистрира две моторни превозни средства, като е представил документи с невярно съдържание, с което грубо е нарушил вътрешнонормативната уредба на МВР, действия, станали обществено достояние, чийто характер и последици са несъвместими с оставането му на служба. Дисциплинарното производство е започнало със заповед за образуване на дисциплинарно № 246/22.05.1996 г. на директора на РДВР във връзка с постъпил рапорт от началник сектор "Пътна полиция" - КАТ при РДВР гр. Кюстендил за опит за регистрация на 2 броя леки автомобили с нередовни документи, с която е и определена комисия, която да извърши проверка. В административната преписка, приета по делото, се съдържат двата броя молби за регистрация на МПС, внесени от чужбина, обяснения на посочените в молбите като собственици, копия от представените с молбите договори за покупко - продажба, фактури, митнически декларации, обяснения на служителите на РДВР, служебно ангажирани с регистрацията на МПС, служебна и длъжностна характеристика на жалбоподателя, справка за извършено служебно разследване от 07.06.1996 г., с която жалбоподателят е запознат срещу подпис на 10.06.1996 г., предложение от 11.06. на началник служба "Полиция" - РДВР, връчено на 11.06.1996 г. на Иванов за дисциплинарно уволнение и становище на директора на Националната полиция с предложение за дисциплинарно уволнение на жалбоподателя. уведомление от 14.06.1996 г., връчено на Иванов на 17.06.1996 г. за предстоящото заседание на дисциплинарния съвет на 18.06.1996 г., който ще разгледа предложението за уволнението му по дисциплинарен ред. С уведомлението Иванов е поканен да участва в заседанието, като по негово желание може да се яви със защитник - служител на МВР. Приет е и протокол за заседанието пред дисциплинарния съвет, в който по т. 2 е разгледано дисциплинарното дело на жалбоподателя, становището на дисциплинарния съвет, взето със седем гласа "за" и един против за дисциплинарното уволнение на жалбоподателя за извършените от него действия, с които от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбите на чл. 14, ал. 3, т. 3 и т. 7 от Наредба № 2/1993 г. на МВР, поради което и на основание чл. 66, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 86, ал. 2 от ЗМВР майор Иван Георгиев Иванов следва да бъде уволнен по дисциплинарен ред от МВР. Оспорената заповед, видно от представеното с административната преписка официално заверено копие на оригинала е подписано от министъра на вътрешните работи без положена запетая пред подписа. Жалбоподателят не е оспорил документа в срока по чл. 193 от ГПК - най-късно до края на първото по делото съдебно заседание. Официално завереният препис има доказателствена сила на оригинала съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Жалбоподателят не е ангажирал и графологична експертиза, в подкрепа на твърдението си, че оригиналът не е подписан от министъра на вътрешните работи, независимо от дадените му и надлежно съобщени указания, че тежестта на доказване за това негово твърдение пада върху него и съдът не може да извърши сравнение с образци от подписа на министъра, поради липса на графологични експертни познания. Отделно от това съдът е приел за неотносими исканията за проверка дали в деня на издаване на заповедта министърът е имал ангажименти в други институции, тъй като дори и да се установят подобни ангажименти, това не би обосновало тезата на жалбоподателя, че оспорената заповед не е издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2/1993 г. на МВР компетентен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" е органът по назначението за съответната длъжност, а съгласно чл. 61, ал. 1, предл. последно от ЗМВР от 1991 г., именно министърът на вътрешните работи е орган по назначението по отношение длъжността, заемана от Иванов. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да бъде защитаван от защитник в дисциплинарното производство, видно от уведомителното писмо от 14.06.1996 г., в която изрично му е указана подобна възможност и от съдържанието на протокола пред дисциплинарния съвет, където последният не е формулирал подобно искане. Правните основания, посочени в заповедта - чл. 14, ал. 1 и 3, т. 3 и 7 от Наредба № 2/1993 г. (отм.) - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или на трети лица и злоупотреба с власт или доверие, кореспондират с посочените в нея фактически основания и представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното оспорената за нищожност заповед е издадена от компетентния орган, при издаването и не са допуснати тежки пороци, водещи до нищожност, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски, а на МВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, пето отделение