Решение № 6486 от 29.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Директора на Агенция Митници , депозирана чрез процесуален представител против Решение 3018/11.05.2021 г. на Административен съд София Град, Трето отделение, 13 състав, постановено по адм. д. 381 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменено решение РТД 3000 1823 от 27.09.2019 г. на директора на ТД Тракийска , потвърдено с решение Р 925/16.12.2019 г. на Директора на Агенция Митници , за отказ за възстановяване на акциз по искане с рег. BG003000 ИВ 27 5/22.08.2019 г., предоставено на хартиен носител с вх. 32 251844/30.08.2019 г. на Аладин Фуудс ООД, изпратено е делото като преписка на директора на ТД Тракийска за издаване на ново решение по искане с рег. BG003000 ИВ 27 5/22.08.2019 г., предоставено на хартиен носител с вх. 32 251844/30.08.2019 г. на Аладин Фуудс ООД, в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. В полза на Аладин Фуудс ООД са присъдени разноски в размер на 6100 лева. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК вследствие противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл.24б, ал.8 от Закона за акцизите и данъчните складове счита че, платеният акциз до момента на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, се явява дължимо платен. Отмяната на отказа не заличава с обратна сила извършеното вече плащане на акциза, както и издаденото УОАКП не съставлява основание за възстановяване на акциза. В КЖ се сочи, че акцизът е еднофазен данък на потреблението, понасян от крайния потребител, какъвто не е Аладин Фуудс ООД. Това дружество не е внесло акциза в държавния бюджет, не е понесло тежеста на данъчното облагане, съответно не е претърпяло вреди и ако му се възстанови акциза, то дружеството ще се обогати неоснователно с размера на акциза, получен вече от крайния потребител на хляба. Съгласно чл.27, ал.1 ЗАДС легитимирано лице да претендира възстановяване на акциз е лицето, внесло без правно основание акциз в държавния бюджет, а не всяко лице. С двете заключения по ССчЕ са констатирани правнорелевантни факти, включително че Аладин Фуудс ООД е закупувало горивото от доставчици, които не са били лицензирани складодържатели, респективно те също не са внасяли акциз в държавния бюджет. Според касатора лицензираните складодържатели, начислили и внесли акциза в държавния бюджет, при осъществяване на сделки с акцизни стоки издават данъчна фактура, в която размерът на дължимия акциз се посочва на отделен ред. Във фактурите, издавани от доставчиците Джи Ойл ЕООД, ОМВ България ООД на Аладин Фуудс ООД, не е отбелязан на отделен ред акциз, т.е. не е доказано, че акцизът който са заплатили лицензираните складодържатели за количествата гориво, е прехвърлен на Аладин Фуудс ООД. Касаторът се аргументира, че между страните е съществувал спор по отношение на правнорелевантните факти, например че цялото количество гориво, закупено през периода от 26.09.2017 г. 28.06.2019 г., е било използвано единствено и само за производството на хляб. За доказване на този факт съдът обърнал доказателствената тежест. Съдът необосновано кредитирал отговора на в.л. Каръмчева по ССчЕ в частта относно констатацията за липсата на измервателен уред за горивото и възможността за извеждане на горивото от резервоара за други цели. Вещото лице по СТЕ е направило изводи въз основа на оглед, осъществен по време на съдебното производство, за факти и обстоятелства, проявили се в миналото, от 26.09.2017 г. до 28.06.2019 година. Съдът не съобразил разпоредбите на чл.73, ал.2, чл.86, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на Аладин Фуудс ООД, както и за присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по КЖ Аладин Фуудс ООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмен отговор на адвокат пълномощник. Отмяна на отказа за издаване на УОАКП заличава с обратна сила липсата на изискването по чл.24а, ал.1 ЗАДС за наличието на издадено УОАКП, след като с влезли в сила съдебни решения е прието, че са налични предпоставките за това. Редът за възстановяване на акциза е уреден в чл.27 ЗАДС, в който смисъл е цитирана практика на различни състави на ВАС. Аладин Фуудс ООД е осчетоводило доставката на газьол, изписването му и неговото влагане в производството, в която част счетоводството на дружеството е водено редовно. Пълномощникът на Аладин Фуудс ООД се позовава на заключението по ССчЕ. Аргументира се, че акцизът за доставка на горивото е заплатен от Аладин Фуудс ООД и е част от разходите му за производството на крайния продукт арабски питки. Според представителят на дружеството, правнозначим е фактът на внасяне на акциза в бюджета, независимо от това кое конкретно дружество по веригата доставчици е осъществило плащането. В заключението по СТЕ е констатирано, че единственото място в производствения процес, в което се използва нафта е при изпичането във фурната с нафтова горелка. Всички останали технологични операции, изискващи използването на енергиен източник, са свързани с електрическата мрежа. По делото не било установено извеждането на горивото за други цели, респективно не се твърди промяна в технологичния процес. Според адвокат пълномощника на дружеството, в полза на търговеца трябва да бъде заплатена, на основание чл.129, ал.6 ДОПК и законна лихва за изтеклия период, считано от деня на плащането на акциза до датата на издаване на УОАКП с BG003000E0210 от 28.06.2019 година в общ размер на 10229,21 лева. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на дружеството. По делото е установено следното: С Искане вх. 32 264677 от 26.09.2017 г. Аладин Фуудс ООД е претендирало от Началника на митница Пловдив издаване, на основание чл.24а, ал.4 ЗАДС, на УОАКП за използваните енергийни продукти в производството на топлинна енергия. С Решение 1398/26.10.2017 г. е отказано издаване на това удостоверение, но с Решение 630 от 20.03.2018 г. по адм. д. 3472 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив, решението на митница Пловдив е отменено и преписката е била върната за ново произнасяне в 30 дневен срок. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение 7613/21.05.2019 г., постановено по адм. д. 7714/2018 г. на ВАС, Първо отделение. На 28.06.2019 г. Директорът на ТД Тракийска е издал на Аладин Фуудс ООД УОАКП BG003000E0210, касателно посочените енергийни продукти. Дружеството е подало по електрорен път на 22.08.2019 г. и на основание чл.27, ал.1 ЗАДС, Искане за възстановяване на акциза, както и на хартиен носител с вх. 32 251844/30.08.2019 г. за закупени и използвани енергийни продукти, (дизелово гориво Е5), ползвано за производство на топлинна енергия през периода от 26.09.2017 г. до 28.06.2019 година. Към искането са приложени 39 броя акцизни данъчни документи, копия на фактури, платежни нареждания, товарителници и приемо предавателни протоколи във връзка с акциз на обща стойност 117107,23 лева. Резултатите от направената проверка са обективирани в Протокол 32 272644/20.09.2019 година, като въз основа на тях и с Решение РТД 3000 1823/27.09.2019 г. Директорът на ТД Тракийска е отказал възстановяване на искания акциз. По време на съдебното производство са събрани писмени документи, изслушани са заключения по СТЕ и по ССчЕ - основно и допълнително, обсъдени от административния съд. Съдът е приел за безспорно установени между страните фактите по делото, мотивирайки се, че спорът е за прилагане на правото. Аргументирал се е, че тестът на чл.27, ал.1 ЗАДС предвижда две хипотези: Искане за възстановяване на недължимо платен акциз и Искане за възстановяване на акциз, подлежащ на възстановяване. Съдът е приел, че с отмяната на отказа за издаване на УОАКП и неговото по късно издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза и платеният от него такъв става недължимо платен. В полза на дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител не от момента в който му е връчено УОАКП, а от момента в който е постановен незаконосъобразния отказ за издаване на такова удостоверение, вместо то да бъде издадено. Съдът е преценил като приложима нормата на чл.27 ЗАДС и обосновавайки се с отговори на вещото лице по ССчЕ е направил извод, че Аладин Фуудс ООД и преките доставчици не са били задължени да внасят акциза по процесните фактури в държавния бюджет. В съдебното решение е посочено, че заплащайки данъчната основа, Аладин Фуудс ООД е заплатило и акциза, включен в нея. Съдът е кредитирал заключението по СТЕ, за да направи извод, че газьолът е използван единствено за изпичане на хляба в пеща от технологичния процес. Поради това начинът на осчетоводяване в дружеството, не можело да се преценява в негова вреда, а липсата на аналитично счетоводно отчитане на фактурите за гориво не съставлява изискване по ЗАДС, свързано с възстановяването на акциза по УОАКП. Според съда, дължимостта на лихвата и началния момент, са в зависимост на правилата по чл.129, ал.6 ДОПК, но връщането на сумата ведно със законната лихва е въпрос, част от новото произнасяне на Директора на ТД Тракийска . Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Неправилно е счетено от съда, че липсва спор за фактите. Такъв спор съществува между страните относно количествата гориво, вложени в производствения процес, количествата хлебни питки, произведени с акцизните енергийни продукти и реализирани по късно, процесите в които е използван газьола, прехвърлянето на заплатения акциз от лицензираните складодържатели на доставчиците по веригата, включително на Аладин Фуудс ООД. Доказателствената тежест за установяване на гореизложеното е върху дружеството, което според настоящият касационен състав, не е посочило и събрало във връзка с това убедителни доказателства. Съгласно текста на чл.27, ал.1 ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция Митници , въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. В императивната норма на чл.12б