Решение № 8309 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6040/2010 г.

ВАСII отделение21.06.2010 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264/24.02.2010 г. по адм. д. № 1520/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8309 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6040/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тримо " АД гр. Пловдив срещу решение № 264/24.02.2010 г. по адм. д. № 1520/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Търговски център-Тракия" АД гр. Пловдив чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба- началникът на РДНСК-Пловдив чрез своя пълномощник счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-43/3.08.2009 г. на началника на РДНСК-Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му срещу разрешение № 149/26.07.2007 г. за строеж на ажурна ограда с височина 2.20 м, изцяло в УПИ "Търговски център-Тракия" АД по регулация между УПИ "Тримо-АД" в кв. 12 по плана на гр. Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Видно от разрешението за строеж, същото е за изграждане на ограда по регулационната линия с имота на касатора, но изцяло в имота на титуляра на разрешението за строеж. На място същата е реализирана с метални решетки и плътност 0.50 м, представляваща бетонова основа. Според заключението на вещото лице оградата е разположена между двете УПИ-та на касатора и първия ответник, но почти изцяло в имота на "Търговски център- Тракия" АД, като само в малка част оградата е разположена по равни части в двата имота, по регулационната линия. В конкретния казус основните възражения за касатора са, че регулацията между двата имота не е приложена. който факт се опровергава от доказателствата по делото и заключението на вещото лице. В случая западната граница на имота на касатора е имотната такава и съобразно последното изменение на регулацията между двата имота. Освен това, след като безспорно е установено, че плътната част на оградата не надвишава 0.60 м, не е необходимо изрично съгласие на собствениците на разположените в съседство имоти. Касаторът няма и права по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, тъй като не е съсобственик на имота, върху който се разполага оградата. Наличието на идеални части от правото на строеж и собственически права върху складове не обосновава съсобственически права и върху имота, собственост изцяло на "Търговски център-Тракия" АД. В този смисъл наличието на права като заинтересовано лице в аспекта на активна легитимация досежно правомощието обжалване на разрешение за строеж не е равнозначно на основателност на такава жалба. Следва да се изтъкне и, че предмет на преценка в настоящето производство е законосъобразността на издаденото разрешение за строеж на процесната ограда, а не начинът на изпълнението й. Ако последното е в отклонение на разрешението за строеж, то има друг ред за определяне на строеж като незаконен и за неговото премахване. Последното не се и доказва, тъй като жалбата на касатора се явява неоснователна както в хипотезата на издадено разрешение за строеж на ограда с плътност до 0.60 м. изцяло в собствен имот, така и ако според разрешението за строеж оградата е разположена по равни части в двата имота- чл. 48, ал. 3, 4 и 5 ЗУТ. Поради това, като е приел валидност и законосъобразност на оспорения пред него акт, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми. Поради това решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1