Решение № 5198 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2016 г.

Решение № 5198 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура-Б. и касационна жалба на началника на РДНСК - Югоизточен район /ЮИР/ срещу решение № 1493 от 10.09.2016 г. по адм. дело № 1600/2015 г. на Административния съд - Б., с което е прогласена нищожността на заповед № ДК - 10 - ЮИР - 70/22.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК се претендира отмяната му, ведно със законните последици. Ответникът "Лазурно море" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба и протеста като неоснователни и моли за оставяне в сила на решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Ответникът главен архитект на О. Ц. не ангажира становище по жалбата и протеста. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението и предлага отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне жалбата срещу заповед № ДК - 10 - ЮИР - 70/22.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба и протеста за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок, но неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на заповед № ДК - 10 - ЮИР - 70/22.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която е прогласена нищожност на разрешение за строеж /РС/ № 162/19.12.2012 г., издадено от главния архитект на О. Ц. за строеж "Вилно селище с РЗП 1173,00 м?", находящ се в поземлен имот с идентификатор 44094.503.3 по КК на село Л., община Ц., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Прието е, че процесното РС № 162/19.12.2012 г. на главния архитект на О. Ц. е било отменено от началника на РО "НСК" - Б. при РДНСК - ЮИР с предходна заповед № ДК-11-Б-7/17.01.2013 г., постановена в производство по чл. 156 ЗУТ, която е отменена с влязло в сила съдебно решение № 2352/30.12.2013 г. по адм. д. № 524/2013 г. на Административния съд - Б. П. това безспорно по делото обстоятелство, административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК - нищожен административен акт, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съд. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е следствие от силата на присъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет. Правилен е решаващият правен извод на административният съд, че прогласената нищожност на процесното РС с оспорената в процеса заповед № ДК - 10 - ЮИР - 70/22.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, тъй като по отношение законосъобразността и валидността на това РС е надлежно проведен съдебен контрол, който включва и служебна проверка по реда и на основанията по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, вкл. за нищожност на РС. Неоснователен е доводът за разлика в правомощията и вида на контрола по чл. 156 АПК, тъй като визирания в тази разпоредба контрол за "законосъобразност" не изключва контрола за валидност /нищожност/ на РС, а го инкорпорира, както и в хипотезата по ал. 2, чл. 216 ЗУТ. Изричното уточнение, че контрола е по законосъобразност е с цел отграничаване от контрола по целесъобразност, упражняван от по-горестоящия административен орган, какъвто безспорно не е ДНСК, респ. РДНСК по отношение на главния архитект /издател на РС и одобряващ инвестиционните проекти/. Предвид изложеното, обжалваното решение като обосновано и съобразено с материалния закон, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на реално направените пред настоящата инстанция разноски по представения списък по чл. 80 ГПК, се явява основателна до предявения размер от 2 347 лева, дължим поравно от двамата касатори-ДНСК /РДНСК - Югоизточен район / и Прокуратурата на РБ /Окръжна прокуратура-Б./, предвид ТР № 4/16.07.2009 г. по тълк. дело № 2/2009 г. на ОСС на ВАС. В. за прекомерност не са заявени от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Върховния административен съд, второ отделение