Решение № 17044 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2019 г.

Решение № 17044 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "Еврохоспитал Пловдив" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, като правоприемник на УМБАЛ "Еврохоспитал" ООД, против решение № 1021 от 10.05.2019 г., постановено по адм. д. № 285/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Х състав. Релевирани са оплаквания, че в оспорената заповед не са изложени мотиви защо след като Арбитражната комисия не е взела решение поради равен брой противоположни гласове, административният орган е наложил процесните санкции. Съдът не е съобразил това съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е постановил неправилно решение. Иска се отмяната му и отмяна на процесната заповед. Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Атанасова, в отговор от 25.06.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски в размер на 300 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на заповед за налагане на санкции № 29-02-45-3 от 7.01.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, с която на УМБАЛ "Еврохоспитал" ООД са наложени седем санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лв. за всяко нарушение, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно проведеното административно производство, предшестващо процесната заповед, като не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива изводи не се налагат и от релевираните с настоящата касационна жалба оплаквания. Действително в конкретния случай Арбитражната комисия, която е разгледала възраженията на УМБАЛ "Еврохоспитал" ООД против констатациите по протокол за извършена проверка от 5.09.2018 г. не е стигнала до решение. От съдържанието на арбитражен протокол № 4 от 20.11.2018 г. (лист 23) се установява, че при проведеното гласуване трима от членовете на комисията подкрепят основателността на констатациите, като кореспондиращи с приложения към протокола доказателствен материал, а другите трима от членовете ги определят като неоснователни и недоказани. В цитирания протокол липсват каквито и да е било мотиви относно последната теза. При това положение, в конкретния случай, не е имало противопоставими аргументи, на които Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив да отговори в оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 417, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. изисква решенията на Арбитражната комисия да съдържат мотиви, което изключва формално отношение към конкретен казус. В процесната заповед за налагане на санкции № 29-02-45-3 от 7.01.2019 г. са изброени седем случая, индивидуализирани по историята на заболяването на пациентите, при които в епикризата не е изписано наименованието на клиничната пътека, а само номера й, което е възприето от административния орган като нарушение на чл. 287, ал. 3, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. Посочено е, че за тези нарушения, всяко от тях извършено за първи път, санкцията е определена в нормата на чл. 402, ал. 3 от цитирания рамков договор и с административния акт на лечебното заведение са наложени седем санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лв. за всяко нарушение. При това положение не може да бъде прието, че в процесната заповед липсват фактически и правни основания за издаването й, каквото е императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 418, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., само хипотезата, при която арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, не допуска директорът на РЗОК издаде заповед за налагане на предвидените в НРД санкции. Разпоредбата на чл. 418, ал. 4 (предходна редакция) от цитирания рамков договор сочи, че в случаите по ал. 3, т. е. когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО поради равен брой противоположни гласове, след запознаване с протокола по ал. 3, директорът на РЗОК, може да наложи предвидените в този НРД санкции. Глаголът "може" в случая трябва да бъде тълкуван в смисъла му "разрешено е, позволено е". Това тълкуване е в съответствие нормата на чл. 76, ал. 3 (нова, обн. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗЗО. Последната изрично сочи, че в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. Административният акт е издаден на 7.01.2019 г. Цитираната разпоредба, както и новата такава на чл. 76, ал. 4 ЗЗО, също в сила от 01.01.2019 г., ясно сочат волята на законодателя, без основание да не се създават формални пречки при провеждането на посочените административни производства. Изменението на чл. 418, ал. 3 от Националния рамков договор, обн. ДВ, бр. 4 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г. е със същото съдържание, като това на новата алинея 3 на чл. 76 ЗЗО, което означава, че по този въпрос договорните партньори НЗОК и БЛС са постигнали съгласие. Директорът на РЗОК е оправомощен да осъществява непосредствения контрол по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и дентална помощ на регионално ниво – чл. 39, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (в сила до 05.03.2019 г.). В тази връзка цитираният административен орган е оправомощеното от Директора на НЗОК длъжностно лице по смисъла на чл. 72, ал. 2 и 3 ЗЗО, което възлага проверките. При цитираната нормативна уредба не може да бъде прието, че издавайки заповед за налагане на санкции, Директорът на РЗОК действа при условията на оперативна самостоятелност. При констатирани нарушения на НРД и ЗЗО, административния орган изпълнява свои функционални задължения, скрепени с нормативно регламентирани правомощия и е длъжен да издаде заповед за налагане на санкции. Когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта. В този смисъл е ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС по т. д. № 4/2002 г. Съдът е установил безспорно нарушенията по чл. 287, ал. 3, т. 2 от НРД 2018 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. Направил е законосъобразни изводи относно санкцията по чл. 402, ал. 3 от цитирания рамков договор, както и че наложените на лечебното заведение седем санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лв. за всяко нарушение са в минималния размер. Изложени са мотиви, че характерът на нарушенията не ги определя като "маловажен случай", нито като технически грешки. Съобразена е нормата на § 1, т. 4. 2 от Допълнителни разпоредби на НРД 2018 г., в която изчерпателно са посочени, кои нарушения се възприемат като маловажни случаи. Съгласно чл. 350, ал. 1 от Рамковия договор за 2018 г., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Следователно изписването на наименованието на клиничната пътека в епикризата на пациента е от значение за последващия контрол, осъществяван от НЗОК/РЗОК върху качеството на извършената от лечебните заведения медицинска дейност, а това качество е от значение за ЗОЛ. Задължение на Касата е да следи случаите, при които в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП. При неизписване на наименованието на КП в епикризата, при контрола могат да възникнат съмнения относно цифровото й изражение. Не може да бъде възприета тезата на касатора, че нарушенията не водят до никакви неблагоприятни последици. Неправилно е нормата на § 1, т. 4. 2 от Допълнителни разпоредби на НРД за медицинските дейности за 2018 г. да се тълкува разширително. Съгласно чл. 395, ал. 4 от Рамковия договор само за маловажни случаи на нарушения наказващият орган не налага наказание, а отправя предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреждава нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. Целта на ЗЗО и на Рамковия договор е те да бъдат спазвани от изпълнителите на медицинска помощ. Като е отхвърлил жалбата на лечебното заведение, съдът е постановил правилно решение. Поради липса на касационни основания същото се оставя в сила. При този изход по спора искането на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., по който няма възражение за прекомерност, следва да бъде уважено – чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,